Биография

18.01.1892 – 07.08.1957 Оливър Харди, дебелият и уж по-съобразителен герой от великата комедийна двойка Лаурел и Харди, се ражда на 18 януари 1892 в семейство на виден адвокат с английско-шотландски корени, което никога не е имало нещо общо с шоубизнеса. Като малко момче Харди се оказва талантлив певец и на 8 започва да се включва в комедийно-музикални програми. През 1910 вече ръководи киносалон - работа, която е предпочел пред следването на право. През 1913 става комедиен актьор за компанията Lubin във Флорида и започва да се появява в няколко дълги поредици от късометражни филми; дебютът му е в „Outwitting Dad” (1914); 1914-1915 е в поредицата „Pokes and Jabbs"; 1916-1918 – „Plump and Runt"; 1919-1921 – „Jimmy Aubrey"; а от 1921 до 1925 работи като актьор и сърежисьор на късометражни комедии за Лари Семън. През 1917 Оливър играе малка роля в „A Lucky Dog” (1921), с участието на Стан Лаурел. Отново са заедно в „Forty-five Minutes from Hollywood” (1926). Първият им филм за MGM е „Sugar Daddies” (1927). Комедийното дуо се ражда официално през същата 1927 година в „Патешка супа” (няма връзка с едноименния филм на братя Маркс). Първият им пълнометражен игрален филм е „Pardon Us” (1931). Популярността на комедийното дуо започва да намалява по време на войната. Последният им общ филм е „The Bullfighters” (1945). Оливър Харди се снима без Стан Лаурел в „The Fighting Kentuckian” (1949) и „Riding High” (1950), и умира седем години по-късно. На погребението му неговият дългогодишен партньор казва: "Светът изгуби гений на комедията. Аз изгубих своя най-добър приятел." Самият Оливър Харди си обяснява така успеха на Лаурел и Харди: „Светът е пълен с такива като нас. Виждах ги непрекъснато още като дете в хотела на майка ми. Винаги имаше по някой тъп, на който не му се случваше нищо лошо, и с него един умник, който обикновено беше още по-тъп от тъпия, само че не го знаеше.” Запазена марка Държи се детински покровителствено със своя партньор на екрана, Стан Лаурел, но все пак го цени, защото само пред него може да се прави на шеф. Често във филмите им има сцена, в която двамата влизат в конфликт с трети човек и се стига до масови разрушения. Двамата чупят нещо ценно на противника си, докато той гледа и не се съпротивлява. Когато свършат, опонентът им прави същото с нещо тяхно, а те само гледат и т.н. Черната му коса винаги е сресана напред. Често гледа в камерата с изражение на мъчително разочарование от това, което неговия партньор току-що е направил. Почти всяка локва, в която стъпва, се оказва безкрайно дълбока. Винаги е с малки мустачки. Най-честата му реплика към Стан Лаурел е: „Виж в каква каша ме забърка пак!" Още за Оливър Харди Снимал се е в над 400 филма. Лицето му е на американска пощенска марка от 29 цента - в серия от пет марки, посветени на велики комици, издадени през 1991. Извън работата любимото му занимание е било играта на голф. Има го на обложката на албума на Бийтълс, "Sgt Pepper's Lonely Hearts Club.". Когато умира през 1957, партньорът му Стан Лаурел се зарича никога повече да не играе. Въпреки офертите, устоява на думите си. Използва името Бейб Харди в ранните си филми, докато нумеролог не го убеждава, че по-дългото Оливър Харди ще му донесе повече успех. Били Уайлдър планирал да снима филм с него и Стан Лаурел през 50-те години. Филмът трябвало да започне със сцена, в която всеки от тях е заспал в една от двете букви "o" на прочутия надпис Hollywood. Проектът бил изоставен заради фаталното заболяване на Оливър. Баща му, също Оливър Харди, бил известен адвокат, който умира, когато момчето е на 10 месеца. По времето, когато много малко жени са правели кариери, майка му издържа семейство като управител на много успешен хотел. Независимо от слуховете, че не може да се отърве от прекомерната си пълнота, тя не е сред причините за смъртта му. Напротив, при първите признаци за влошаване на здравето му в началото на 50-те години, той минава на диета и с опасна за здравето скорост – само за няколко седмици - сваля теглото си от 130 на 65 кг. По-скоро рязката загуба на тегло води до влошаване на здравето му и по-късно до смъртта му. Нет Фокус