Биография

Мадона – една от най-успешните личности в поп-музиката през последните 20 години, е същевременно и „актрисата” с една от най-печалните творчески биографии в историята на киното. Мадона успя да докаже, че каквато и да е ролята – на палава изкусителка, многострадална аржентинска първа дама, огорчена самотна майка, – актьорските й способности ще минират всеки филм, в чиито надписи се появява името й. Като Елвис преди нея, Мадона е ярко доказателство, че няма никакво значение колко блестяща репутация имаш в поп музиката и колко хита си вкарал в класациите на Билборд - ако решиш да се заемеш с кино, това не се брои.

Родена под името Мария Луиза Чиконе, Мадона израства в строго католическо обкръжение. Посещава за кратко Мичиганския университет (където учи танци), преди да се откаже и да замине за Ню Йорк през 1977. Там скоро се превръща в редовна посетителка на гей-дискотеките и окуражена от приятели дисководещи, решава да се заеме с пеене. Преди да издаде дебютния си албум, все пак прави и един друг дебют – през 1979 се снима в една „незабравима” микробюджетна мелодрама тип „среща, превърнала се в изнасилване” наречена „A Certain Sacrifice” (1979). След старта на музикалната си кариера Мадона всячески се опитва да спре издаването на този филм.

По-уместният актьорски дебют идва благодарение на Сюзан Зайделман в „Desperately Seeking Susan”. В този филм от 1985 Мадона е във второстепенната роля на момиче без особени задръжки/обект на желание около който се завърта сюжета. В интерес на истината в този случай бързо нарастващата популярност на Мадона помага на „Susan” да стане по-популярен, отколкото му се полага; с помощта на Зайделман, Мадона успява да извлече изгода от комедийния си чар и материалистичното си излъчване.

За нещастие, връзката й с избухливия млад актьор Шон Пен я навежда към идеята двамата да се снимат в един филм – „Шанхайска изненада” (1986). Ретро историята, продуцирана от Джордж Харисън, е пълен провал, както в боксофиса, така и сред критиците. Бракът на Мадона с Шон Пен също не е по-успешен. Следващият опит в киното на неуморната мома - „Кое е това момиче?” (1987), е безплодна, повърхностна имитация на комедията с Мелани Грифит и Джеф Даниълс „Something Wild”, появила се само година по-рано. Единственото успешно нещо в цялата продукция е заглавната песен, която става хит.

Стигаме до безспорно най-амбициозния проект, в който се включва мечтаещата да бъде приета за актриса, руса амбиция; филмът с Уорън Бийти в главната роля, „Дик Трейси” (1990). Съвсем очаквано още преди снимките се вдигна много шум – както винаги, когато интересна жена се завърти около прочутия като непрощаващ съблазнител Уорън Бийти. Обаче очакваният с голямо нетърпение филм не става сензацията, която обещава и Мадона си остава само с няколко хубави песни на Стивън Зондхайм в репертоара и утехата, че е играла в един филм с Дъстин Хофман. "Вдъхновеният от филма" саундтрак албум се представя къде по-добре… На следващата година се налага режисьорът Алекс Кешишян (буквално) да свали малко от блясъка, мистиката и дрехите, покриващи звездата, в откровения си документален филм „Truth or Dare” известен и като „В легло с Мадона”. Филмът събуди интерес предимно с нецензурните си сцени – като например как освободена от сексуални предразсъдъци певица невъзмутимо прави фелацио на бутилка от минерална вода, както и с разкриването на някои неподозирани измерения от отношенията Уорън Бийти-Мадона, напр. непрестанните му подигравки с нея.

След това, доста неочаквано, Мадона заслужи най-положителните отзиви в кинокариерата си с ролята на буйната състезателка по бейзбол през 1992 в „Тяхната собствена лига”. Поп изпълнителката бе в компанията на талантливи актьори – Том Ханкс, Джина Дейвис, Роузи О’Донъл. Но само няколко месеца по-късно положителните ревюта бяха засенчени от цял ураган отрицателни отзиви – при това х3: за фотоалбума Sex, второстепенния денс албум Erotica и за представянето й в псевдо садо-мазо трилъра „Веществено доказателство” (1993).
С „Веществено доказателство” Мадона, която и друг път е била обявявана за най-непривлекателна актриса в любовна сцена, сега взе първото място за най-отблъскващите кадри със секс: героинята й полива тялото на адвоката си (Уилем Дефо) с горещ восък... С това изпревари креватната сцена между Майкъл Дъглас и Шарън Стоун в "Първичен инстинкт" и друга подобна - между Марлон Брандо, Мария Шнайдер и пакетче масло в "Последно танго в Париж".

Вероятно от приличие Мадона се стремеше да не привлича много внимание през следващите три години, като се появи само в няколко съвсем дребни роли: „Blue in the Face” и „Четири стаи”, както и в една главна роля в почти непоказвания „Dangerous Game” на Абел Ферера, в който си партнира с Харви Кайтел. Вместо да си записва албумите и да си изнася концертите, упоритата звезда прекарва цялото си време с режисьора Алън Паркър, за да го убеди да я вземе за главната роля в отдавна подготвяната екранизация на мюзикъла „Евита” на Андрю Лойд Уебър. Усилията са успешни и тя получава ролята в излезлия по екраните по Коледа 1996 г. филм; и въпреки че критиците не могат да се споразумеят дали се е представила добре или както обикновено, певицата/актриса успява да се уреди със Златен глобус.

Точно когато изглежда, че името й ще остане записано в историята на Холивуд завинаги, се появява Рупърт Евърет с идея за сценарий, наречен „Почти идеално”. Рекламиран като романтична комедия, филмът, режисиран от Джон Шлезинджър, всъщност е нестабилна смес от „Обект на желание”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и нещо като „Крамър срещу Крамър”. Критиците открито се подиграват с Мадона и артистичните й умения. За да й стане стане още по-ясно в началото на 2000-та година, тя е обявена и за най-лошата актриса на века на церемонията по годишното раздаване на наградите за най-зле представили се творци в киното, Златната малинка.

Междувременно се появява нов шанс за кариерата й: Мадона се запознава с английския режисьор Гай Ричи. И макар да не играе никаква роля във филмите, които са го направили известен („Две гърмящи дула” през 1998, „Гепи” през 2000), тя играе основната роля – тази на булката, в сватбата му през декември 2000 г. Не след дълго връзката им става и творческа. Подчинени на старото холивудско поверие, че двама души от този бизнес не може да са влюбени и да не направят заедно филм, който да се провали с гръм и трясък, Материалното момиче и Ричи се заемат с римейк на италианския филм от 1974 „Отнесени от бурята”, макар и без сцената на изнасилването от оригиналната продукция. Според повечето критици Мадона се правя с лекота с ролята на разглезената, заядлива богаташка, но никой не е убеден от „емоционалната й трансформация” във втората част на филма. Зрителите – били те почитатели на музиката на Мадона или не – също бягат от филма като отнесени от буря.
„Отнесени от бурята” става един от филмите с най-слаби приходи за 2002. За капак, през март 2003 е обявен и за големия победител на Златните малинки в пет категории, включително и Най-лош филм на годината.

С изключение на една кратка поява в „Не умирай днес”, оттогава насам Мадона не се е появявала на големия екран. Но ако на някого му липсва, нека не се притеснява: през 2006-та се очакват два филма с нея.