Леонид Филатов
Leonid Filatov
Биография
(24.12.1946-26.10.2003) Критиците го наричаха най-загадъчния артист в съветското кино. Той с еднаква лекота играеше в киното и пишеше стихове, а на актьорската му дарба се възхищаваще дори Елдар Рязанов. Ироническата поезия на Филатов днес се изучава в Института по литература. Той направи и блестящ режисьорски дебют по собствен сценарий. А преди да се снима в култовия "Екипаж", Филатов беше смятан за посредствен актьор. С играта си той разби стереотипа за мъжки сексапил и доказа, че интелигентния герой може да бъде по-популярен сред жените от мускулест атлет. Леонид Алексеевич Филатов се ражда на 24 декември, 1946 година в Казан, в семейството на геолог. В началото на 50-те години семейство Филатови се заселва в в Ашхабад, където Леонид започва училище и тръгва на театрален кръжок. От ученическите години датират и първите му литературни опити. През 1965 г. Филатов решава да учи режисура и заминава за Москва с намерението на постъпи във ВГИК, но се оказва, че няма необходимия трудов стаж и режисьорски разработки и затова (след като се поинтересувал къде учат Никита Михалков и Анастасия Вертинская) кандидатства в същия актьорския факултет. След завършването започва работа в Театъра за драма и комедия на Таганка. През 70-е години Филатов получава известност в театралните кръгове и като автор на талантливи пародии. В киното актьорът дебютира през 1970 година във филма на М. Захариас "Город моей любви", но самият той се смята за нефотогеничен, и предпочита да работи по-активно в телевизията като сценарист. Но по екраните излиза филмът „Екипаж”: с изиграната от него роля на летеца Игор Скворцов, Леонид Филатов влиза с летящ старт в киното – и скоро се превръща в един от най-сниманите съветски актьори. Мъжете започват да подражават на външния му вид, а женската половина на целия Съветски съюз се влюбва и в героя и в актьора сериозно и за дълго. Интересното е, че Леонид Филатов нямал никакво намерение да става актьор - и дори изобщо не се смятал за привлекателен. „Екипаж” е първият голям съветски „катастрофален” филм. Но по онова време подобни проекти трябва да се съгласуват в съответните министерства и ведомства. В Министерството на гражданската авиация, анализират възможните последствия от показването на катастрофа на пътнически лайнер, и решават, че, първо - съветски самолет не може да се разбие поради техническа неизправност, второ - съветски летци не могат да бъдат виновни, и трето – на борда на съветски самолет терорист не може да взриви бомба … Задачата на сценаристите била трудна, но те се измъкват ловко – измислят земетресение и изригване на вулкан. Самолетът излита при най-тежки условия, получава сериозни повреди, но съветските летци, начело с героя на Леонид Филатов, проявяват чудеса от майсторство и смелост, благополучно приземяват мащината и спасяват хората … Както се казва, и вълците сити, и агнетата цели. Самият Филатов счита за успешна работата си в "С вечера до полудня", "Грачи", "Успех", "Избранные". Интересни са и ролите му във филмите "Чичерин", "Забравено мелодия за флейта", "Град Зеро". През 1986 година е публикувана и знаменината приказка, написана от Леонид Филатов за театъра - "Про Федота-стрельца, удалого молодца", а през 1990 г. дебютира икато режисьор, с филма "Сукины дети". Събитие в културния живот става появата на първото телевизионно предаване от цикъла "Чтобы помнили", посветено на видни дейци на съветскито кино, и оттам нататък Филатов е несменяем автор и водещ на това предаване. През октомври 1993 года Леонид Филатов прекарва инсулт, причинен от чернодробна недостатъчност. Вярната диагноза е поставена с две години закъснение, когато да се спаси черния дроб вече било невъзможно. През октомври 1997 здравето му рязкко се влошава и му е направена операция по присаждане на черен дроб. Поради заболяването си Филатов не може да работи нито като актьор, нито като режисьор. В тези последни години от живота си Филатов започва все повече да пише – приказки, стихове, проза – книга след книга. До самата си смърт на 26 октомври, 2003. Нет Фокус