Майкъл Кейн
Michael Caine
Биография
Икона на британското кино още от 60-те години, звезда в екшъни през '70-те, всепризнат и уважаван като забележителен актьор през 80-те и 90-те и официално почетен за приноса си към киното и театъра с титлата сър през 2000, Майкъл Кейн се радва на дълга, разнообразна и завидно плодотворна кариера. Въпреки, че е играл в някои забележителни кино-провали, особено през 80-те години, Кейн си остава един от най-утвърдените изпълнители в бизнеса, и модел за подражание на млади и стари актьори и кинодейци. Майкъл Кейн се ражда на 14 март 1933 като Морис Микълуайт в Лондон, като син на разносвач на риба и чистачка по домовете, детството му съвсем не е охолно и блестящо. Напуска училище на 15 години и след като сменя поредица ниско платени занаяти, се записва в армията и служи в Корея по време на Корейската война. При завръщането си намира работа по обява като сценичен работник в театър. Театърът започва да го увлича, и скоро младежът си намира агент, който го съветва да смени името си с „Кейн” по популярна пиеса. През следващите години Майкъл Кейн се снима в повече от 100 телевизионни драми, и обикаля Англия с различни театрални компании. Филмът, с който Кейн става известен на зрители от цял свят е приключенският епос от 1964, разказващ за историческата битка от 19-те век в Южна Африка между британските войници и местните войни от племето Зулу – „Зулу” (1964). Въпреки, че "Зулу" има голям успех, Кейн става звезда от първа величина с други два филма „The Ipcress File” (1965) и като изпълнител на главната роля в „Алфи” на следващата година (наскоро излезе едноименният римейк на филма с Джъд Лоу). По това време Кейн вече олицетворява новата порода британски актьори от средата на '60-те, човек от работнически произход, с очила и кокни акцент. Въпреки, че се снима в няколко отлични филма, предимно през 60-те, сред които „Gambit” (1966), „Funeral in Berlin” (1966), „Play Dirty” (1968), „Битката за Британия” (1969), „Too Late the Hero” (1970), „The Last Valley” (1971) и „Хванете Картър” (1971) (появи се слаб римейк със Силвестър Сталоун), актьорът не отказва и предложения за участие във филми под средното ниво. Но и силните му роли не секват - Кейн играе великолепно заедно с Шон Конъри в „The Man Who Would Be King” (1975) и оставя незабравимо впечатление като германски полковник в „Орелът кацна” (1976). Ролите му в „Да образоваш Рита” (1983) и „Хана и нейните сестри” (1986) (за която той спечели първия си Оскар) са сред най-силните му моменти през 80-те, заедно с поредното доказателство за комедийния му талант в „От мошеник нагоре”, където със Стив Мартин правят незабравим дует измамници. По-напоследък не можем да пропуснем филми като „Звезден глас” (1998), за който печели Златен глобус, „Правилата на дома” (1999) (неговият втори Оскар) и „Last Orders” (2001) – все филми приети с акламации от зрители и критика. Сред последните роли на Майкъл Кейн, бяха в „Остин Пауърс в Златния член”, „Италианска афера”, „Тихият американец”, (отново номинация за Оскар). Последваха „Уморените лъвове”, „Омагьосване”, „Батман в началото” и „The Weather Man” с Николас Кейдж. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}