Биография

Големият руски актьор се ражда на 16 април 1941 г, в Москва. Сергей Никоненко не израства в артистично семейство, но определя жизнения си път рано, твърдо и завинаги. Тогава Серьожа е на 13 години и от този момент за него съществува само една професия – професията на актьора, за овладяването на която той хвърля всичките си сили: записва се наведнъж в два кръжока - драматичен в московския Дворец на пионерите и в студио за художествено слово. Там намира не само отдушник на енергията си и удовлетворение на желанието си да играе, но преди всички отлични педагози, които залагат в характера на момчето това, без което той не би успял нито като човек, нито като актьор. Това е светът на истинската литература, голямата поезия, светът на изкуството. С.Никоненко завършва вечерно училище и рано започва работа. Започва работа като кондуктор в автобус, после става пощальон и мечтае да постъпи във ВГИК. Очевидно С.А.Герасимов, освен таланта, видял в младежа и още нещо, за да го избере от стотиците претенденти сред неколцината щастливци в своя майсторски клас. Днес този курс биха нарекли "курса на звездите". Ж. Болотова, Н. Губенко, С. Никоненко, Ж. Прохоренко, Г. Польских, Л. Федосеева, Е. Жариков – такова съзвездие от знаменитости при Герасимов и Макарова не е имало - по тяхно признание, от времето на "младогвардейците" - И. Макарова, Н. Мордюкова, В. Тихонов. В института Сергей Никоненко изиграл почти целия класически репертоар, включително Хамлет. А за дипломен спектакъл С. Герасимов предложил на студентите "Неудържимия възход на Артуро Хи". Този спектакъл станал тогава явление не само в хрониките на института, но и в културния живот на столицата, преди всичко благодарение на играта на двама актори - Николай Губенко и Сергей Никоненко. Вече като киноактьор С. Никоненко за първи път прави впечатление във филма на А. Азаров "това се случи в милицията". Ролята му била малка, но не се забравяла. Тази ранна работа става всъщност началото на актьорската му биография. Цялата последваща кариера на Никоненко потвърждава, че именно жизнеността и достоверността са неговото актьорско кредо. Най-добро доказателство за това става работата му във филма на Сергей Герасимов "Люди и звери". Тук младият актьор успява да предаде напрегнатата вътрешна дейност на ума и душата на своя герой, да покаже почти физиологическата му нужда от истина, хармония и справедливост в обкръжаващия го свят. Сергей Никоненко се представя като актьор с уникална органичност. Той има дарбата да бъде естествен във всякаква ситуация, всеки жанр и стилово решение на филма. С присъствието си на екрана актьорът всеки път създава в зрителя усещането: той е роден за тази роля. Във филма на Сергей Урусевски "Пой песню, поэт" Никоненко играе ролята на Есенин, един от своите литературни кумири. И не е негова вината, че критиците признават филма за неуспех и той фактически се проваля сред зрителите. Актьорът работи над ролята с великия поет увлечено, с удесеторена енергия. "Тази година от живота ми не мина за мен даром, - спомня с впоследствие той. – Аз работих не само като актьор, но и като изкуствовед, литературовед... цяла година се стремих само към това, да овладея вътрешния свят на героя, да заживея неговия живот, макар и мислено". С. П. Никоненко е изиграл над 130 роли в киното, в това число във филмите "Люди и звери" (1962), "Война и мир" (1965-1967), "Криле" (1966), "Звонят, откройте дверь" (1966), "Странные люди" (1969), "Красная площадь" (1970), "Освобождение" (1968-1971), "Белый взрыв" (1969), "Пой песню, поэт" (1971), "За облаками небо" (1973), "земляци" (1974), "Трын-трава" (1976), "Незавршена пиеса за механично пиано" (1976), " Расколотое небо" (1979), "Волны Черного моря" (1976), "Цыганское счастье" (1981), "Шестой" (1981), "Инспекторът от ГАИ" (1982), "Парад планет" (1984), "Если можешь, прости..." (1984), "Зимни вечери в Гагра" (1985), "Завтра была война" (1987), "Елки-палки" (1988), "Красное вино победы" (1990), "Семьянин" (1991), "Брюнетка за 30 коп." (1991), "Хочу в Америку" (1992), "Хлеб - имя существительное", "Не хочу жениться" (1992), "Время танцора" (1996), "Дети понедельника" (1997), "Грешная любовь" (1997), "Китайский сервиз" (1999), "Классик" (1998), "Каменская" (2000). Изиграните от Никоненко роли, режисираните филми –свидетелстват за неговата гражданска позиция. Героите му винаги са не само интересни характери, но и персонажи с ярка социална окраска. Сергей Никоненко принадлежи към това поколение, което днес в Русия наричат "шестидесятники", и той е споделил със своите връстници всички надежди и разочарования на своето време. Времената се менят и на границата между 60-те и 70-те години в литерататурата и киното настъпва застой. Не е ли това причината най-дейните творци от поколението на Никоненко да сменят професиите си и оставайки техническите вузове, да преминат в естрадата, в литературата, в киното? А актьорите – в режисурата. Сергей Никоненко също търси нови пътища. Когато не вижда подходящи роли в киното, работи много в естрадата, чете Пушкин, Есенин, Зощенко, Маяковски. Щом се натрупали много идеи взел решение, и се върнал във ВГИК, но вече в режисьорския факултет. Днес в режисьорската му сметка има повече от десет филма. "Птицы над городом", "Трын-трава", "Целуются зори", "Цыганское счастье", "Люблю. Жду. Лена.", "Корабль пришельцев", "Елки-палки", "Семьянин", "Брюнетка за 30 коп.", "Хочу вашего мужа", "Хочу в Америку", "Не хочу жениться". Не всички негови филми са посрещнати добре от критиката, но някои от режисьорските творби на Никоненко предизвикват интерес и печелят признание. Сергей Никоненко никога не изпада в творчески застои. Ако няма сценарий, способен да го увлече като режисьор, той играе много и с удоволствие в киното, без да пренебрегва и по-малки роли. С удоволсвие помага и на днешните студенти, като се снима и в дипломните работи на бъдещи режисьори от института, в който сам е учил. Живее и работи в Москва. Нет Фокус