Одре Тоту
Audrey Tautou
Биография
Одре Тоту е родена в семейството на баща стоматолог и майка учителка. Има по-малки две сестри и един брат. Израства в Монлюсон, харесва писателите Виктор Юго, Пол Остър и Оскар Уайлд. Обича на слуша Моцарт, Шопен и Равел. Още като малка, Одре провява интерес към актьорската игра и започва да учи в „Cours Florent”. Любимите й филми са „Бари Линдън” (1975) на Кубрик и „До последен дъх” (1960) на Годар.
Тоту дебютира на малкия екран през 1996 г. в телевизионния „Coeur de cible”. Две години по-късно печели награда за изгряваща звезда на кинофестивала в Безие. Така привлича вниманието на Тони Маршал, който й предлага ролята на Мари в неговия „Vénus beauté (institut)” (1999). За изпълнението си печели „Сезар” за начинаеща актриса. През 2000 г. участва заедно с Мишел Ларок, Венсан Перез и Мики Манойлович в романтичния ”Épouse-moi” (2000).
На следващата година е номинирана отново от Френската академия за филмово изкуство за „Невероятната съдба на Амели Пулен” (2001), който постига голям успех в целия свят. Интересното е, че Емили Уотсън отказва ролята на Амели, а Жьоне решава да покани Одрe, след като я вижда на рекламен билборд на „Vénus beauté (institut)”.
Следват три силни заглавия за една година: романтичният трилър À la folie... pas du tout , студентският „Европудинг” и мрачният „Мръсни хубави неща” на Стивън Фриърс. На следващата година участва във филма на Ален Рене „Pas sur la bouche” (2003), а през 2004-та става част от новия проект на Жан-Пиер Жьоне „Най-дългият годеж”, но той така и не успява да постигне успеха на „Амели”. През 2005 се снима в продължението на „Европудинг” на Седрик Клапиш - „Руски кукли”, в който отседналите герои в испанския апартамент се срещат пет години по-късно. През 2006 г. става част от актьорския състав на „Шифърът на Леонардо”, екранизация на едноименния бестселър на Дан Браун. Във филма партнира на Том Ханкс, Иън Маккелън, Жан Рено, Алфред Молина, Пол Бетани и др. До края на същата година се снима в едно романтично заглавие на родна земя „Hors de prix” (2006), в който играе безценната Ирен.
Можем да я видим и в изключително изпълнение на Габриел Шанел в „Коко преди Шанел” (2009).
