Кирил Господинов
Kirill Gospodinov
Биография
Кирил Господинов е роден на 24 май, 1934 година в село Гроздьово, Варненско и още от ученик започва да мечтае за театър: «Всеки удобен момент очите ми бяха във Варненския театър. Да гледам представления, да видя... И като наближи да завършвам казармата, отидох да кандидатствам във ВИТИЗ. Кандидатствах с Невена Коканова. И тя незавършила гимназия, и тя кандидатства. Ректор на ВИТИЗ тогава беше Д. Б. Митов, една огромна личност в българската литература и култура. Той ходеше с бастун и имаше бяла коса. И с един басов глас. Каза ни с Невена Коканова: "Вие двамата ще отидете да си вземете науките и догодина ще ви приема без изпит..." Разбира се, ние не си взехме "науките". И на третия път, за мое голямо учудване, ме приеха във ВИТИЗ...." Завършва актьорското си образование през 1966 и започва работа във Варненския театър (1966-1971). През 1971 се премества в София, в театър „София”. Същата година става и член на Съюза на българските филмови дейци, където по-късно е дългогодишен член на ръководството на секция „Актьори”. Още като студент, през 1964 г. се снима в телевизията, в новелата „Школникът”. Сред първите филми за голям екран, в които играе актьорът са „Понеделник сутрин” и „Шведски крале”: През лятото заснехме „Шведските крале" и през зимата му беше премиерата. Имаше много критични бележки около финала на филма. Може ли да бъде тъжен един работник от такъв обект като Кремиковци? Може ли така, може ли онака? Търсеха под вола теле. Тук клъцнаха, там клъцнаха и накрая филмът излезе и си постигна своите успехи. И се явява на Варненския кинофестивал. А през това време аз съм във Варшава с театъра. И там в Българския културен център ми казват, че в последния брой на вестник „Народна култура" пише за мен. Прочетох, че пише „претенденти за наградата за мъжка роля са Апостол Карамитев, Наум Шопов и Кирил Господинов". Можеш ли да си представиш какъв шок, радостен, беше за мен туй да ми кажат, че съм стигнал дотам - да ме сложат редом с такива артисти. Предложението ми стига... « По същото време, в онези добри за българското кино години, актьорът се снима едновременно и в още един от знаковите за времето филми „Птици и хрътки” (1969): След това ме извикаха да се снимам в „Птици и хрътки" - една много хубава роля, самият сценарий беше добър, той не се занимаваше с конкретни неща, а с човешки категории. Едните бяха мръсници, а другите - добри. Добрите бяха ремсистите, а мръсници - преследвачите им. Но това беше само формално. Иначе филмът се занимаваше с човешки стойности. И сега да го прожектират, и сега има своите качества. Докато снимахме други неща в Слънчев бряг, аз ходех само по потник. На слънцето - само с потник. Даже когато снимахме на плажа, гардеробиерката беше дежурна с хавлията, щом свършат снимките, и веднага ме намята с хавлията, за да не се заличат следите на потника. Спомням си, че тогава Апостол Карамитев много се смя, като му разказах за този потник. Защото снимахме едновременно „Свобода или смърт" и „Шведските крале" и аз ходех и на двете места. И като казах на Апостол Карамитев какво съм измислил в „Шведските крале" той много се смя. Казах си: „Щом Апостол се смее, значи измислицата е добра..." Успоредно с непрестанната си работа в театъра (и няколко награди от районни и национални прегледи), Кирил Господинов се снима и в други незабравими български филми като „Случаят Пенлеве” (1968) „Нощем с белите коне“, „Тримата от запаса“ (награда за мъжка роля, Варна 1971), „Два дьоптъра далекогледство” (1976) „Бон шанс, инспекторе“, „Петък вечер“ (1986), „Момчето си отива“, Но като Рангел Лелин - Баш майстора, неподражаемият герой на нашето съвремие от епохата на „зрелия социализъм” от едноименната тв поредица, Кирил Господинов се превърна в един най-любимите актьори на българските зрители. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}