Биография

Людмила Чурсина е родена на 20 юли 1941 г. в Сталинабад (днес Душанбе, Таджикистан). Малцина са изпитали през артистичната си кариера такава гръмка популярност. От средата на 60-те години тя не слиза от екрана. Портретите й украсяват не само кориците на киносписанията, но и „червените кътове” в казармите, студентските и работническите общежития. Получава месечно хиляди писма от целия Съветски съюз, пишат й дори от затворите и местата за отбиване на наказания. И освен признания в любов, молят за помощ, търсят съвет... Тя е най-младата руска актриса, удостоена със званието „Народна артистка на СССР” (1981). За участията си във филмита „Виринея”, „Угрюм река”, „Журавушка” получава държавната награда на РСФСР на името на братя Василеви. За ролята си в „Журавушка” получава „Гран при” на ХVІІ Международен кинофестивал в Сан-Себастиян (наградата й връчва американската актриса Одри Хепбърн)... и тригодишен договор за 15 филма в Холивуд. Награждавана е дори с премия на КГБ на СССР за филма „Досье на человека в мерседесе”. Колкото повече интервюта и материали се публикуват за актрисата, толкова по-загадъчен и романтичен става образът й. Дори за раждането й в пресата има различни версии. Според една от тях щастливото събитие се случило по време на бомбардировка, някъде по пътя – майка й се прибирала от Рига към роднини, евакуирани в Сталинабад. Там било регистрирано и раждането на бъдещата звезда на руското кино. По време на войната семейството живее в Таджикистан. По-нататък се преместват в Тбилиси, където Людмила тръгва на училище. Учи се добре, но както сама си признава, често се държи хулигански и оценките за поведението й обикновено са ниски. Все пак „става по-сериозна” и завършва седми клас със златен медал. В ученическите си години Чурсина не си и помисля да става актриса, по-скоро я влекат точните науки и се надява да потъпи в някой от техческите вузове – например авиационния. Но след завършването на училището, за да прави компания на приятелка, която искала да бъде актриса, Чурсина заминава за Москва. И тъй като изпитите в театралните и кино-институти били по-рано, се явява и на тях, при това на три места: ГИТИС, ВГИК и Шчукинския институт. Приемат я и на трита места. Тя избира „Шчукин”. А приятелката й така и не станала актриса. След завършването на театралното училище Людмила Чурсина постъпва и работи три години в театър „Вахтангов”, където играе предимно малки роли. Точно когато започва да получава и по-сериозни предложения, театралната й кариера неочаквано прекъсва, за да отсъпи място на снимки в киното. Кинодебютът й е през 1961 във филма „Когда деревья были большими”. Най-младата актриса на снимачната площадка с възхищение наблюдава Леонид Куравльов, Юрий Никулин, Василий Шукшин и се гордее, че работи заедно с тях. Следват неголеми роли във филмите „Утренние поезда” (1961), „Две жизни” (1961), „На семи ветрах” (1962), а първата й голяма и сериозна роля е тази на Даря в „Донска повест” през 1965 г. В образа на Даря Чурсина е привлечена от силния характер, гордостта и горещия нрав на героинята си – отличен материал за актрисата. Има и любов, и омраза, и отчаяние, и всичко е оплетено в неразрешим възел. Към края на снимките става ясно, че режисьорът Владимир Фетин и актрисата не са равнодушни един към друг. Чурсина се премества да живее с мъжа си в Ленинград, където остава повече от 15 години. Фантастичният успех на „Донска повест” превръща руската актриса в звезда за една нощ. Красива, млада, талантлива, тя веднага привлича вниманието на зрителите и критиката. По-нататък е известно: изключителна взискателност при подбора на ролите в киното, членство в художествения съвет на „Ленфилм”, обществена работа и роли в повече от 50 филма, а „Журавушка”, „Виринея”, „Любов Яровая”, „Олеся”, „Угрюм река”, „Милионите на Привалов” се превръщат в класика на руското кино. Героините й имат различни съдби, но всички са обединени от едно: необикновена сила на характера, дълбока, страстна натура и някак си „несъветска” красота. В последните години Людмила Чурсина почти не се снима в киното (ако изключим сериалите „Горячев и другие”, „Графиня” и „Хаги Траггер”) и изцяло се е посветила на театъра. Нет Фокус