Биография

Анатолий Папанов се ражда на 31 октомври 1922 г. в град Вязма. Бащата и майката на бъдещия знаменит артист били обикновени работници. През 30-те години семейството се мести в Москва, където Толя тръгнал на театрален кръжок. След това работи в завод, но точно тогава започнала войната и Анатолий Папанов заминал на фронта. Първите дни на войната били тежки и трагични за Съветската армия. Младите, неопитни наборници попаднали в ада. „Нима мога да забравя как след два часа и половина бой от 42 човека останахме 15?”, спомня си Папанов години по-късно. В началото на 1942 Анатолий Папанов е тежко ранен, почти половин година прекарва в болница и е уволнен по инвалидност – налага се да отрежат няколко пръста на краката му. Обратно в Москва и вече твърдо решен да стане артист, той постъпва в ГИТИС. Там се зпознава и със състудентката си Надежда Каратаева, която също е била на фронта като медицинска сестра. Женят се десет дни след края на войната – на 20 май 1945 година. След завършването на института Анатолий Папанов получава покани от три московски театъра наведнъж, но съпругата му била разпределена в руския град Клапейда в Прибалтика. Там работили заедно един сезон и през 1948 се върнали в Москва, където Папанов постъпил в Театъра на сатирата, където остава до смъртта си. Първите няколко години в Театъра на сатирата Папанов нямал големи и запомнящи се роли. Незабелязано минал и дебютът му на киноекрана – малка роля във филма „Композиторът Глинка”. И едва през 1954 година Папанов получил истинска работа в театъра - роля в спектакъла „Поцелуй феи”. По същото време се родила и дъщеря му. „Лена ми донесе късмет”, убеден бил актьорът. Скоро той станал един от най-ярките нови актьори в театъра. За него започнало да се говори. Накрая му обърнали внимание и кинорежисьорите. Първият, предложил на Папанов интересна работа в киното, се оказал Елдар Рязанов. В ексцентричната комедия „Човек отникъде” той дал на актьора наведнъж две роли – съвременен пройдоха-учен и вожд племето на „снежните хора”. Годината е 1961-ва. В кръговете на кинодейците актьорът с неподражаемо чувство за хумор е приет много добре. През 60-те години Анатолий Папанов се снима много, в най-различни роли и жанрове. Това са психологическата драма „Наш дом”, киноповестта за живота на учените „Иду на грозу”, лирическите комедии „Приходите завтра” и „Дети Дон Кихота”, сатиричната комедия „Дайте жалобную книгу”, култовите днес филми „Пази се от автомобил” и „Диамантената ръка”. Особено място в тази поредица заема филмът „Живи и мъртви”, където Папанов убедително показал, че може да играе не само битови и комедийни образи, но и трагически герои. За съжаление, дълбоко драматичните и трагически роли на практика заобиколили актьорската кариеира на Папанов. Едва в края на живота си, с главната роля в знаменитата драма „Хладното лято на петдесет и трета”, актьорът успява да се изяви и в тази посока. Затова пък огромна популярност му носи озвучаването на анимационни филми. Неповторимият глас на Папанов е любим на зрители от всички възрасти от епизодите на мултфилма „Ну, погоди!”. През 1970 година на екран излиза филмът „Белоруската гара”, в който актьорът отново доказва, че може прекрасно да играе драматични роли. Но и публиката, и режисьорите искат от него комедии, смях. Папанов не можел да не се съобразява с това. Впрочем и на него амплоато на комик му допадало. С еднакво удоволствие и талант играел в комедиите „Одиножды один”, „Пена”, „Инкогнито из Петербурга”, „Дванайсeтте стола” и в драмите „Плохой хороший человек”, „В городе С.”, „Инженер Графтио”, „Время желаний”... В живота Анатолий Папанов бил добър и честен човек. Многократно го канили да стане член на Комунистическата партия, с обещания за награди и звания. Но той отказвал. От дете Папанов бил вярващ човек, цял живот редовно ходел на църква. В младостта му едва не го погубила водката. Няколко пъти спирал да пие и започвал отново, а окончателно зарязал алкохола след смъртта на майка си. Популярността му го притеснявала. Ако не се брои раняването от войната, което го мъчило цял живот, Папанов не се оплаквал от здравословни проблеми и до късна есен се къпел в студените водоеми край Москва. През лятото на 1987 започнал снимките на своя, както се оказало, последен филм. Това бил един от първите филми за сталинските репресии, появили се по време на така наречената „перестройка” – „Студеното лято на петдесет и трета”. По това време театърът бил на гастроли в Прибалтика. Изиграл ролите си в гастролите, Папанов се върнал в Москва. В началото на август в квартирата му нямало топла вода. Разгорещеният Папанов застанал под ледения душ и... сърцето му не издържало. В дома нямало никой... Любимият на публиката актьор направи много роли в киното и театъра. И все пак остава някакво усещане за незавършеност на творческата му съдба; усещането, че от сцената и от екрана би могъл да ни каже още нещо - нещо много важно, ако имаше още малко време. Нет Фокус