Биография

Иржи Менцел е един от най-значимите световни режисьори, принадлежащи към поколeнието на "чешката нова вълна". Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова и Яромир Иреш, той вписва името си в световната енциклопедия на киното и получава признание като един от най-големите майстори на комедийното изкуство на двайсети век.

Менцел започва кариерата си като асистент-режисьор и актьор-епизодик във филмите на известната тогава Вера Хитилова. Това са първите му срещи с голямото кино след завършването на пражката Академия за филмово и театрално изкуство (F.A.M.U.), в класа на патриарха на чешкото кино Отакар Вавра. През 1965 г. Иржи Менцел режисира епизод, озаглавен “Смъртта на г-н Балтазар”, от омнибус-филма “Перлички на дъното” - първия филм по произведения на писателя Бохумил Храбал. По-късно през същата година той създава още една новела – този път в омнибус-филма “Престъпление в девическото училище”, по творби на Йозеф Шкворецки.

Големият успех за Менцел идва през 1967 г. с наградата „Оскар” за култовата военна драма “Строго охранявани влакове” (създаден също по книга на Бохумил Храбал). Тогавашното комунистическо правителство настоява Менцел да се откаже от капиталистическата статуетка, но режисьорът не се подчинява.
Историята в “Строго охранявани влакове” (1966) пресъздава живота на жп-служител по време на нацистката окупация на Чехия. Плах и наивен, младият герой на звездата на чешката естрада Вацлав Нецкарж узрява за живота след съдбовна среща с опитна активистка на съпротивата. Това му дава кураж да участва в опасна мисия, която води до трагичен край.

Веднага след това талантливият режисьор снима “Капризно лято” (носител на Голямата награда на фестивала „Карлови Вари `68”), без да прекъсва своите сценични изяви, като успява да балансира перфектно между няколко кинопрофесии – актьор, сценарист и режисьор, а по-късно и театрален режисьор. През 1969 г. Иржи Менцел създава една от най-зрелите си творби – “Чучулиги на конец” (отново в основата на сценария е Бохумил Храбал). Заради критичното му отношение към комунистическия режим филмът е забранен за разпространение на голям екран до 1990 г., когато е световната му премиера.

Поради забраната върху “Чучулиги на конец”, на режисьора е наложена и забрана да прави кино до 1974 г. “Чучулиги на конец” е разказ за потиснатата доброта на хора, заточени в трудов лагер, които се борят с всички сили да запазят човешкото си достойнство. Фокусът е върху две малки групи: едната е от мъже, а другата от жени. Те всички са затворници заради „ужасното престъпление”, че са дръзнали да потърсят липсващата си половинка. Въпреки спречкванията помежду им, понякога се появява и малко романтика. Но от време на време тайнствена черна кола откарва по някой член на групата и той никога повече не се връща. Едновременно смешна и тъжна, изпълнена с много горчивина, сатира и алегории, историята в „Чучулиги на конец” докосва сърцата на всички зрители.

В края на 70-те и началото на 80-те Иржи Менцел снима предимно аполитични, носталгични комедии, които на моменти звучат като истински фарс. През 1986 г. отново е на върха на световната слава с филма си “Селце мое, централно”, получил номинация за “Оскар” в категорията за чуждоезичен филм.

В края на 80-те години Менцел продължава да демонстрира политическата си активност чрез киното. През 90-те и в началото на новия век Иржи Менцел се посвещава предимно на работата си в театъра. Четири от последните си пиеси режисьорът постави на българска сцена - основно в Сатиричния театър.

През 90-те години Чешкият център и Домът на киното представиха филма на Менцел „Животът и невероятните приключения на редник Иван Чонкин”, както и специалната панорама „Световната комедия според Иржи Менцел” в присъствието на великия творец.

В своя нов филм „Служих на английския крал” ( 2006) Иржи Менцел избира Иван Бърнев за ролята на Ян Дите. Филмът, създаден отново по роман на Бохумил Храбал, ще се бори за „Златна мечка” на „Берлинале 2007” и след това ще има своята българска премиера на ХІ-ия „София филмфест”.

Менцел е носител на „Златна мечка” от 1990 за филма си „Чучулиги на конец”, а също така е бил член на международното жури на „Берлинале” през 1987 г.

Нет Фокус