Биография

Бъркин се ражда на 14 декември 1946 в Лондон, в семейството на Дейвид Бъркин, офицер от воeнноморския флот, разузнавач и герой от Втората световна война, и Джуди Кемпбъл – актриса в мюзикълите на Ноел Кауърд. Пралеля й, Фреда Дъдли Уорд, е била любовница на Едуард VІІІ, докато той носи титлата Уелски принц. Бъркин изгрява на сцената на така наречения „swinging” Лондон в средата на 60-те години, като един от моделите в предизвикалия много полемики „Фотоувеличение” на Антониони (1967). През 1968, след като се е снимала в ролята на Пени Лейн в Wonderwall (с музика на Джордж Харисън), Бъркин заминава за Франция, за да се яви на прослушване за главната женска роля във филма Slogan. И макар по това време да не говори френски, получава ролята. През1969 Джейн и Серж Гинзбург, които се запознават на снимките на Pleasaure Pit (1969), издават скандалната песен "Je t'aime... moi non plus" ("Обичам те... нито пък аз"), написана от Гинзбург, в която и двамата пеят. Всъщност Серж е написал песента за Бриджит Бардо малко преди края на връзката им, но тя не се осмелила да я изпее. Джейн обаче не се бояла от нищо. Благодарение на рекламата, забраната за излъчването на песента по радиото е свалена в Италия, Швеция, Испания и Великобритания, и тя става голям хит в цяла Европа. Славата на "Je t'aime... moi non plus" е резултат от пикантния текст (изпят на френски), на фона на страстни женски стенания и пъшкане, кулминиращи накрая в оргазъм (който, според някои, е резултат от истински сексуален акт между Джейн и Серж по време на записите на песента). След още 7 филма, сред които „Басейнът” (1969) с Ален Делон и Роми Шнайдер, през 1971-72 Бъркин си взима кратка почивка от киното, за да се завърне с ролята на любовница на Бриджит Бардо в „Дон Жуан или ако Дон Жуан беше жена” през 1973. През 1975 тя се появява в първия филм на Гинзбург, озаглавен отново „Je t'aime... moi non plus”, който разбунва духовете с откровеното си изследване на сексуалните противоречия. За играта си Джейн получава номинация за наградата „Сезар” в категорията „Най-добра актриса”. Бъркин играе и във филмите по произведения на Агата Кристи „Смърт край Нил” и „Зло под слънцето”, и записва още няколко отлични музикални албума като: Baby Alone in Babylone, Amours des Feintes, Lolita Go Home и Rendez-vous. Печели френската награда Victoires de la Musique през 1992 в категорията „Най-добра изпълнителка на годината”. През 1980 Джейн се снима във филма на Жак Доайон - La fille prodigue, и през следващите десет години те живеят и работят заедно. През 1984 филмът на Доайон La pirate (също с номинация за „Сезар”) води до покана от страна на Патрис Шеро към Бъркин – и така започва концертния период в кариерата й, който впрочем продължава и днес. Работила е в киното и с Жак Ривет – в Love on the Ground (1983) и La belle noiseuse (1991, номинация за „Сезар” като най-добра поддържаща актриса), и с Джеймс Айвъри в A Soldier's Daugther Never Cries (1998, където използва и песента й "Di Doo Dah"), а през 2002 в „Развод по френски” изпява „L'Anamour” композирана от Серж Гинзбург. Хуманитарните интереси на Джейн Бъркин водят до работата й с „Амнести Интернешънъл”, посветена на имигрантите и засегнатите от СПИН. Бъркин често посещава Босна, Руанда и палестинските територии, където помага на деца. За заслугите си към актьорската професия е наградена с Ордена на Британската империя и с френския Ordre National du Mérite. От 1965 до 1968 Бъркин е омъжена за филмовия композитор Джон Бари – автор на прочутата тема от филмите за Джеймс Бонд, с когото имат дъщеря. Следва много страстна и плодотворна в творческо отношение 12-годишна връзка с нейния ментор при пристигането й във Франция, Серж Гинзбург. Разделят се през 1980, но Джейн продължавада бъде негова муза до смъртта му. И от тази връзка Джейн има дъщеря – Шарлот Гинзбург. През 1982 Бъркин ражда третата си дъщеря, Лу Доайон, от брака си с кинорежисьора Жак Доайон. Като певица Джейн Бъркин е работила с Бет Гибънс от Portishead , Брайън Фери, Брайън Молко от Placebo, Franz Ferdinand , Manu Chao, Брет Андерсън от Suede, Франсоаз Арди, The Divine Comedy, Паоло Конте, Бек, Горан Брегович и много други. Това е Джейн Бъркин - не само култова фигура, но и истинска жрица на култ – култът към Серж Гинзбург. Тя е не просто певица, актриса, режисьор и сценарист, но и съще майка и баба. Независимо от всичките си заслуги и титли, Джейн продължава да води активен творчески живот и през последните години издаде два великолепни музикални диска и едно DVD. Нет Фокус