Биография

13.01.1931 – 24 .04.2005 Аркадий Вайнер е роден на 13.01.1931 година в Москва. Завършва училище със златен медал и постъпва в Московския авиационен институт. След първи курс се прехвърля в Юридическия факултет на Московския държавен университет. По-късно работи като следовател в 21-во отделение на милицията и с времето стига до поста началник на „Следствен отдел” на Московската криминална милиция. Богатата му криминална практика често ставала тема на дълги приятелски разговори около масата. Съвет да се заемат с писане Аркадий и брат му Георгий получили от Норман Бородин – син на съветски разузнавач, познанството с когото станало причина Юлиан Семьонов да се заеме със „Седемнадесет мига от пролетта”. Бородин излежал години по съветските лагери, бил журналист и много интересен събеседник. Той предложил на братя Вайнер да напишат разказ от 6 страници. След два месеца получил ръкопис от 600 страници. Бородин занесъл ръкописа в списание „Советская милиция”, а Юлиан Семьонов – в „Наш современник”. За изумление на новоизпечените писатели, и двете издания приели текста, като го съкратили точно наполовина. Удивителното било, че съкратеното в едното списание било публикувано в другото, и обратното. Така през 1967 година излязъл първият роман на Аркадий и Георгий Вайнер „Часы для мистера Келли”. Книгите на братя Вайнер излизат в 40 страни (някои от които, като ГДР, СССР, Чехословакия и Югославия, вече ги няма на географските карти) в общ тираж около 300 млн. екземпляра. Много често сюжетите са взети от практиката на Аркадий, който е водещия в литературния тандем. Най-популярни от произведенията им стават „Ощупью в полдень”, „Лекарство против страха”, „Преследване по вертикала”, „Посещение при Минотавъра", „Петля и камень в зеленой траве”, „Евангелие от палача”. Последните две книги са писани по времето на Брежнев без всякаква надежда за публикуване. „Петля и камень в зеленой траве” е посветен на темата за преследването на евреите в СССР и действията на КГБ, а „Евангелие от палача” е роман за последната идея на болния мозък на Сталин - делото на „лекарите-убийци”. За подобна работа в брежневските времена братята можеха да получат немалък срок затвор... Още от самото начало на 70-те години Вайнер пише театрални пиеси и сценарии за киното и телевизията: „Я, следователь...” (1971), „Ночной визит” (1974), „Свидетельство о бедности” (1977), „Лекарство против страха” (1978) . През 1979 романът на Вайнер „Эра милосердия” е екранизиран от режисьора Станислав Говорухин под името „Мястото на срещата не се променя". До 90-та година следват още шест филма по книги на Вайнер. Ще споменем „Потерпевшие претензий не имеют” (1986) и „Посещение при Минотавъра” (1987). Независимо от напредналата си възраст, в последните си години Аркадий Вайнер е изпълнен с енергия и творчески планове, като малко преди смъртта си се кани да участва в снимките по продължението на култовия сериал „Мястото на срещата не се променя”. В първата серия на „Мястото на срещата...”- е предвидено да се вмъкнат няколко епизода, снимани през 1979 година с участието на Владимир Висоцки, които по някакви причини останали неизползвани тогава. В Москва, в края на април 2005, се провежда Седмият международен фестивал на детективските филми, Detective Fest, на който Аркадий Вайнер е президент, За да присъства на откриването на фестивала, Вайнер бяга от болницата, където е настанен с диагноза „остра сърдечна недостатъчност”. При закриването на фестивала един от най-безспорните авторитети в областта на детективските истории вече не е сред живите. Нет Фокус

Филмография