Лорънс Каздън
Lawrence Kasdan
Биография
През 1980 година името му се появява в надписите на „Империята отвръща на удара” (1980), а следващата му работа е сценарият по историята на Джордж Лукас „Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот” (1981). Още същата година Каздън дебютира и като режисьор с „Телесна топлина” (1981), film noir от 80-те, почит към класиките на жанра от 40-те, представил се с голям успех пред зрителите и осигурил пътя към славата на дебютантката Катлийн Търнър.
Сценарият на Каздън за „Continental Divide” (1981), базиран частично на бурната кариера на чикагския журналист Майк Ройко, не е толкова успешен колкото „Телесна топлина”, на реваншът идва с „The Big Chill” (1983). Това е историята на няколко стари приятели, загубили илюзиите си през 60-те и открили, че единственото, от което имат нужда, е приятелството помежду им. Филмът е номиниран за 3 награди „Оскар”, сред които за най-добър сценарий и за най-добър филм. Каздън имал желание да използва „The Big Chill” като „витрина” за актьорските качества на своя добър приятел Кевин Костнър, но обстоятелствата го принуждават почти изцяло да изреже сцените с Костнър от крайния вариант на филма. Той взема Костнър в и в следващия си проект „Silverado” (1985) – уестърн в най-добрите традиции на жанра, с който той и неговото поколение са израснали.
Както в „The Big Chill”, така и в „Турист по неволя” през 1988, сюжетът се задвижва от неочакваната смърт на любим човек. Филмът е майсторска смес от висша комедия и дълбока трагедия и печели един „Оскар” за Джина Дейвис като актриса в поддържаща роля. След ексцентричната комедия „Обичам те до смърт” (1990) с Кевин Клайн и Трейси Улман в главните роли, Каздън се завръща към основната си тема от „The Big Chill”– търсенето на смисъл в живота – с „Grand Canyon” (1991). Според режисьора-сценарист, човек може да открие вътрешна хармония отвъд границите на материализма и социалното положение. „Grand Canyon” печели „Златна мечка” на кинофестивала в Берлин и номинация за „Оскар” за сценарий.
Следва рязка смяна на посоката с „Бодигард” (1992) - мелодрама, написана от Каздън още през 70-те за Стив Маккуин, но в крайна сметка сценарият е екранизиран чак през 1992 с участието на стария му приятел Кевин Костнър в главната роля и с прохождащата в киното попзвезда Уитни Хюстън. Филмът носи огромни приходи - за разлика от следващия проект на Каздън, отново с Костнър в главната роля. Това е пищно заснетият, но неуспял да привлече вниманието на публиката „Уайът Ърп” през 1994. Уестърн-епосът дори се превръща в един от филмите, загубили най-много пари на създателите си през 90-те години. Лошият късмет на Каздън продължава и през следващата година с „Френска целувка”, романтична комедия с Мег Райън и Кевин Клайн, която е посрещната хладно.
Режисьорът се завръща победоносно през 1999 с „Мъмфорд”. Странната история на психиатър от малък град печели отлични отзиви, но не и много зрители. През 2003 Каздън отново няма успех с амбициозния си проект по Стивън Кинг, „Капан за сънища”. Вероятно това е причината той да направи най-дългата пауза в кариерата си.
В личния си живот Лорънс е женен от 1971 г. за актрисата, сценарист и продуцент Мег Каздън, имат двама сина Джон и Джейк, като и двамата са актьори и режисьори, но Джон е и сценарист, а Джейк - и продуцент.
Нет Фокус
