Биография

(06. 02. 1911 – 05. 06. 2004) Започнал като спортен радиокоментатор, Ронал Рейгън има успех като актьор в киното и водещ в телевизията, преди да се насочи към кариера в политиката. След два мандата като губернатор на Калифорния (1967- 1975), той печели президенския пост срещу демократа Джими Картър през 1980 и е преизбран през 1984 срещу Уолтър Мондейл. Роден на 6 февруари, 1911, в Тампико, Илинойс, Роналд Уилсън Рейгън е вторият син на Джон Едуард и Нел Уилсън Рейгън. Родителите му са сравнително бедни и семейство често се мести в търсене на по-добър живот. Като ученик в Диксън (където завършва гимназия), Рейгън често се усамотява, но е популярен сред връстниците си; обича природата, книгите и най-вече спортните занимания. Прекалената употреба на алкохол от страна на баща му, създава проблеми в семейството, но Нел има достатъчно силен характер и държи нещата под контрол. Роналд се дипломира през 1928 година като един от най-добрите спортисти в училището и президент на ученическата организация и се записва в малък местен колеж. В колежа Рейгън се издържа отчасти от стипендията си като спортист, отчасти като мияч на чинии в местно заведение. За първи път демонстрира ораторските си умения да убеждава още в първи курс. И без да е сред тези, които се напрягат най-много, завършва със среден успех по икономика и социология, но е много популярен като футболист и плувец. По това време започва да се занимава и с театър – и то с такъв успех, че няколко от преподавателите му го съветват да се ориентира в тази посока. Рейгън се дипломира през 1932. В ефир и на екран Завършвайки образовението си по средата на Голямата депресия, Рейгън няма успех в търсенето наработа в Чикаго, но в крайна сметка е нает от радиостанция в Дейвънпорт, Айова, като външен спортен коментатор. Уменията му спечелват постоянно място през 1933, но скоро той се премества на същата работа в по-голямо радио в Де Мойн. В тази си роля Рейгън усъвършенства непринуден разговорен стил и доста популярност из Средния Запад. Значителна част от заплатата си изпраща вкъщи, след като баща му прекарва няколко инфаркта; помага и на брат си Нийл с разходите за колежа. През 1937 Рейгън убеждава работодателите си да го изпратят да отразява подготвителния лагер на един отбор в Калифорния. Но истинският мотив на заминаването му е, че иска да започне актьорска кариера в Холивуд. Екранните проби при Warner Brothers му осигуряват първоначален седемгодишен договор. За разлика от много млади актьори, Рейгън избира да остане с истинското си име. Като актьор Рейгън получава добри отзиви, но не и особено добри роли. След поредица от незапомнящи се филми, в които по правило играе „добро момче", през 1940 получава ролята, която го прави известен: тази на футболната звезда Джордж Гип в „Knute Rockne--All American”. През януари, 1940 Рейгън се жени за старлетката Джейн Уайман. През 1940 им се ражда дъщеря Морийн, през 1941 осиновяват син Майкъл, а през 1945 имат още едно дете, което умира две години по-късно. Най-добрата роля във филмовата кариера на Рейгън идва с филма „King's Row” (1941), в която героят му се събужда след ампутация на двата крака и изплаква, „Къде е останалата част от мен?" Години по-късно, през 1965, Рейгън използва тази фраза за заглавие на автобиографичната си книга; а ролята му носи милионен договор за още 7 години. Филмовата кариера на Рейгън прекъсва по време на Втората световна война, която той прекарва в специален армейски корпус за производство на учебни филми за военно въздушните сили. Уволнен през декември 1945 като капитан, Рейгън се завръща към киното, но с по-малък успех. По това време и късметът не е на негова страна – през 1947 едва не умира от тежка вирусна инфекция, а след спонтанен аборт на жена му, бракът му се разпада. През 1948 Джейн Уайман се развежда заради "изключителна психическа жестокост", като и двете им деца са поверени на нейните грижи. Актьор-политик Част от причините за развода се крият в почти маниакалната отдаденост на Рейгън в работата му като президент на Гилдията на киноактьорите (1947 до 1952 и отново през 1959) и по-специално в яростния му антикомунизъм. Рейгън е активен и като помощник на прословутата в онези години Комисия за разследване на антиамериканска дейност, която съставя „черни списъци” на кинодейци, а става известен и като борец за граждански свободи със силни антикомунистически възгледи. Години по-късно Рейгън отрича, да са били съставяни „черните списъци”. В актьорската си кариера, Рейгън се оказва ограничен да играе предимно в слаби и неуспешни комедии – като по-късно му е особено неприятно споменаването на „Bedtime for Bonzo”. Но в личен план актьорът е щастлив с новата си любов – актрисата Нанси Дейвис, която се отказва от кариерата си заради него. Женят се през 1952 и имат две деца, Патриша Ан (1952) и Роналд Прескот (1958). Вече лишен от илюзии по отношение на шансовете си в киното и притиснат финансово, Рейгън се пробва като конферансие в нощен клуб в Лас Вегас, но скоро открива най-подходящата медия за способностите си - телевизията (не се отказва напълно и от киното, последният му филм е от 1957.) Нает от General Electric през 1954 като водещ и понякога звезда в половинчасовите драматични серии General Electric Theater, Рейгън има успех. Възползвайки се от опита му на ТВ водещ, популярността и личните му качества, G.E. настояват да го изпратят по турнета; през осемте години, в които шоуто се излъчва, Рейгън говори пред 250,000 работници в 135 завода на G.E.. През тези няколко години, той усъвършенства ораторските си способности определя десните си политически възгледи. Вече известен и търсен като говорител на бизнес и граждански групи, Рейгън става неудобен за G.E. и шоуто е спряно през 1962. Известно време той води друго предаване, но постепенно се отдава изцяло на политиката. Рейгън привлича вниманието на нацията с впечатляваща реч по телевизията в подкрепа на президентската кампания на Бари Голдуотър през октомври 1964. Губернатор и президент В началото на 1965 група видни калифорнийски консерватори решават, че Рейгън трябва да се бори за губернаторския пост в техния щат. Подпомогнат силно финансово и на вълната на консервативните настроения сред електората по това време, през 1966 Рейгън печели с лекота 58 процента от гласовете. Останалото е известно, следва още един губернаторски мандат в Калифорния, след който през 1980, Рейгън става 40-ият президент на САЩ. Печели втори мандат през 1984 – при това е толкова успешен президент, че в едно съвсем скорошно гласуване зрителите на Discovery Chanel определиха Роналд Рейгън за най-великият американец. След него, на второ и трето място са съответно Ейбрахам Линкълн и Мартин Лутър Кинг. От шоубизнеса в сред първите 25 са още Елвис Пресли (8), Опра Уинфри (9), Уолт Дисни (13) и Боб Хоуп (17). Това са все успехи, които нито един актьор не е постигал. Нет Фокус