Биография

До́гилева е родена в малко градче недалеч от Тамбов. Учи в московско училище към Академията за педагогически науки, занимава се с хореография, художествена гимнастика, а на четиринайсет години е приета в Студиото на младия актьор към Централната телевизия. През 1974 постъпва в ГИТИС (в класа на В. Осталски) и след като завършва е приета в трупата на Театъра на Ленинския комсомол.

В периода 1978-1985 г. е актриса в Московския театър на Ленинския комсомол, а от 1985 г. играе в театъра "М.Н.Ермолова". Заслужила артистка на РСФСР (1989). През 1992 получава наградата „Кинотавър” за най-добра женска роля. Народна артистка на Русия (2001).

Татяна Догилева още от дете мечтае за сцената и като ученичка редовно участва в самодейни спектакли. Окуражена от мнението на учителите си, кандидатства наведнъж във всички актьорски учебни заведения в Москва: в Шчепкинския и Шчукинския институт, МХАТ, ГИТИС и ВГИК. В четири от петте института я „късат” още на първия тур, но в петия, ГИТИС, я приемат, само че не веднага, а от петия път. Дипломира се с ролята на Беатриче в спектакъла „Много шум за нищо”.

На театралната сцена Догилева е „доведена” от Марк Захаров. Именно той вижда в нея темпераментна, ярка, характерна актриса. В спектакъла на Ленком „Жестоки игри” тя играе Нелка и си партнира с Александър Абдулов.

Още като студентка се снима в епизодични роли. Първата й главна роля става тази на Нинка във филма „Пътничка без билет” през 1978 (реж. Ю. Победоносцев), а в последвалите години работи активно в киното и се снима в много филми: „Василий и Василиса”, „Частная жизнь”, „Нежданно-негаданно”, „Личното дело на съдия Иванова”, „Пчелка”, „Отель "Эдем”, „Одна на миллион”, „Обещание любви”, „Моят любим клоун”, „Обида”, „Забравена мелодия за флейта”, „Жених из Майами”, "Покровские ворота”. Сред любимите на зрителите образи, създадени от актрисата, са този на влюбената, отказваща да се лиши от достойнството си медицинска сестра от „Забравена мелодия за флейта” (с Леонид Филатов, реж. Е. Рязанов ), и ролята на пробивната и в същото време наивна продавачка от „Блондинка за углом”, в който Догилева играе в дует с Андрей Миронов.

Татяна Догилева е темпераментна и напориста актриса, но сред героините й се срещат жени с мек и нерешителен характер. Актрисата е еднакво убедителна и в двата вида роли, но зрителите са привикнали именно към силните характери на нейните персонажи.

През 1998 година Татяна Догилева се пробва и в ролята на режисьор - постави спектакъла "Лунна светлина, меден месец", по пиесата на английския драматург Ноел Кауард "Частен живот" и в превод на нейния мъж, Михаил Мишин.