Биография

Лев Александрович Кулиджанов се ражда в Тбилиси на 19.03.1924 година, където младостта му преминава в трудните военни години. Младият Кулиджанов отрано се увлича по изкуствата и преди всичко по театъра. В самодейните училищни спектакли той играе едновременно три роли - драматург, актьор и режисьор. Това определя и по-нататъшния му професионален и жизнен избор - Москва, ВГИК, майсторският клас на С. А. Герасимов. След завършването на ВГИК през 1955 г., Л. А. Кулиджанов започва работа като режисьор в киностудиото „Горки”. Първите си два филма „Това започна така...” и „Домът, в който живея” Кулиджанов поставя в съавторство с Яков Сегел. Такова творческо съдружие е обичайно явление в съветското кино за средата на 50-те години, когато начинаещи кинорежисьори нерядко влизат в голямото кино в тандем - Кулиджанов и Сегел, Миронер и Хуциев, Алов и Наумов, Абуладзе и Чхеидзе, Данелия и Таланкин, Салтиков и Митта. Очевидно на точно определен етап от творческия им път такова съавторство се оказва плодотворно и необходимо. След още две години, през 1959, на екраните излиза лентата „Бащин дом", подписана само от Кулиджанов. Филмът получава отлична подкрепа от пресата - доброжелателна и сериозна, оценен е по достойнство. „Бащин дом”, „Потерянная фотография”, „Когда деревья были большими” – в такава последователност се появяват на екран филмите на Кулиджанов в периода 1959-1962 г. И ако "Потерянная фотография" с времето се забравя, то "Когда деревья были большими" остава и в историята на киното, и в паметта на любителите на седмото изкуство. От всичките си филми самият Кулиджанов най-много обичал именно този филм, работата над който вървяла спорно, увлекателно, с пълно творческо отдаване. Кулиджанов, утвърдил се в киното като майстор на психологическия рисунък, остава верен на своя маниер и в този филм. Добрият вкус и остро развитото чувство за мярка предпазват режисьора от опасността да се подхлъзне към прекалената сантименталност или към фарса. За всичките си години като режисьор Кулиджанов снима: „Това започна така...” (1956), „Домът, в който живея" (1957), „Бащин дом” (1959), „Потерянная фотография” (1960), „Когда деревья были большими” (1962), „Синяя тетрадь” (1964), „Престъпление и наказание” (1971), „Звездная минута” (1975), „Карл Маркс. Младежки години” (1980), „Умирать не страшно” (1991), „Незабудки” (1994). Творческата дейност Кулиджанов през целия си живот активно съчетава с административна и обществена работа. От 1963 до 1964 той оглавява Главното управление на игралното кино – „Госкино” СССР. През 1964 г. става председател на Оргкомитета на Съюза на кинодейците в СССР. През 1965 г., на Първия конгрес на кинодейците е избран за първи секретар на Съюза и работи на този пост до 1986 г. През 1986 г., след V конгрес, излиза от ръководството на Съюза. До 1989 работи като художествен ръководител на киноепопеята „ХХ век”. Л. А. Кулиджанов е народен артист на СССР (1976), двукратен носител на ордена „Ленин” и на унгарски и български ордени. През 1999, във връзка с 75-та си годишнина, е удостоен с орден "За заслуги пред Отечеството" III степен. Нет Фокус

Филмография