Денис Фарина
Dennis Farina
Биография
Актьорът, който обикновено играе симпатични грубиани, вече е добре известен с първата си кариера на чикагски полицай, преди да превърне нередовните си актьорски изяви в нова кариера. Роден в Чикаго на 29 февруари 1944 и отрасъл в семейство на италиански емигранти, Фарина започва работа в полицията на родния си град в средата на 60-те години, с намерението да прекара живота си в силите на реда. Нает за консултант във филма на Майкъл Ман „Thief” (1981), Фарина се урежда и с малка роля като един от злодеите. Следващите няколко години, без да напуска полицията, Фарина успява да си уреди и още няколко роли - както на сцените на местните театри, така и в киното. Сред тях са участията му във „Final Jeopardy” (1985) и „Code of Silence” (1985) с Чък Норис. Въпреки че никога не е посещавал часове по актьорско майсторство, Фарина е напълно естествен пред камерите и след като през 1986 Майкъл Ман му предлага главната роля в сериала „Crime Story”, той напуска полицията, за да се превърна в телевизионно ченге. Следващите две години, докато участва в сериала, Фарина изиграва и ролята на агента от ФБР Джак Крофорд (ролята на Скот Глен от „Мълчанието на агнетата” (1991), участва в стилния трилър на Ман „Manhunter” (1986), в ролята на Птичаря от Алкатраз в телевизионния филм „Six Against the Rock” (1987), и отново ченге в телевизионната кримка „Through Naked Eyes” (1987). Благодарение както на чара си, така и на богатия си личен опит, Фарина продължава да блести в роли и от двете страни на закона – например като серийния убиец Анджело Буоно в „The Case of the Hillside Stranglers” (1989) и като главния прокурор в телевизионната документална драма „Blind Faith” (1990). Достатъчно умел и в комедията, Фарина си партнира с Робърт Де Ниро и Чарлс Гродин като гангстер в незабравимия „Среднощно препускане” (1988). Разностранните актьорски качества на Денис Фарина бързо налагат името му през 90-те години – от ролята на милиардер в „People Like Us” през 1990, до ролята на Банко в нюйоркската ганстерска версия на „Макбет”, от „Men of Honor” (1991) до поддържащите роли в комедията „Отново в засада” (1993), екшъна с Брус Уилис „Точен прицел” (1993), италианско-американската семейна драма на Джон Туртуро „Mac” (1993) и яростния neo-noir „Romeo Is Bleeding” (1994). С ролята си на основния враг на Джон Траволта - смешният грубиян Рей Барбони в адаптацията на Бари Зоненфелд по книгата на Елмор Ленард „Игра на пари” (1995), Фарина прави най-големия си хит след „Среднощно препускане”. Кариерата му достига нови висини: Фарина си партнира с Бет Мидлър в „That Old Feeling” (1997) на Карл Райнър, играе сицилиански мафиотски бос в минисериала „Bella Mafia” (1997). Въпреки че в „Извън контрол” (1998) на Стивън Содерберг Фарина се появява за кратко време, той е перфектен в ролята си на грижовния баща на Дженифър Лопес. След като се снима и в хита „Спасяването на редник Райън” (1998) на Стивън Спилбърг, Фарина се завръща към телевизията със сериала „Buddy Faro” (1998), който обаче се излъчва само един сезон. Отново в киното, Фарина пак се ориентира към ганстерски комедии: „The Mod Squad” (1999) и „Гепи” (2000) на британския режисьор Гай Ричи. Премиерите на следващите два филма на Фарина „Големи неприятности” (2001) на Бари Зоненфелд и романтичната комедия на Едуард Бърнс „Sidewalks of New York” (2001) са отложени заради терористичните атаки над Ню Йорк на 11 септтември 2001. Първият стига до екраните в края на годината, но не успява да очарова публиката. „Големи неприятности” излиза през пролетта на 2002, но независимо от големите имена в актьорския състав не оставя трайни впечатления – също както и „Косвени щети” с Арнолд Шварценегер (2002) и шпионския екшън „Лоша компания (2002). През есента на 2002 Фарина се завръща в телевизията с главната роля в сериала „The In-Law”, където играе комично страховит тъст в духа на „Запознай се с нашите”. Въпреки първоначалните не много добри отзиви, „The In-Laws” успя да предизвика достатъчно зрителски интерес, за да оцелее. Нет Фокус
