Волфганг Петерсен
Wolfgang Petersen
Биография
Волфганг Петерсен е роден на 14 март 1941 година, в Емден, Германия. Като дете, растящо в годините непосредствено след Втората световна война в страна със силно американско присъствие, бъдещият талантлив режисьор се пристрастява към всичко американско и на 11 години решава, че ще прави филми (което за него тогава е най-американският вид изкуство). Първоначално запленен от филмите на Джон Форд заради ясно представения в тях конфликт между доброто и злото (за разлика от обърканата Европа в онези години), впоследствие Петерсен се увлича по режисьорите от френската нова вълна, особено по Франсоа Трюфо. По-късно режисьорът твърди, че Трюфо е творецът, който му е оказал най-силно влияние, въпреки че, бърза да добави Петерсен, „няма нищо немско или дори европейско в моите филми" („Лос Анджелис Таймс”, 6 юли 1993) След като започва да се изявява като актьор и режисьор в хамбургски театър през 60-те, се записва във филмово училище и малко след като завършва, дебютира като режисьор в германската телевизия с "Ще те убия, Волф" (1970). Повишава значително репутацията си и като режисьор на шест 100-минутни ТВ драми - отделни истории с различни актьори, част от поредица трилъри, озаглавена "Tatort/Scene of the Crime". Петерсен се прехвърля в игралното кино с "One of Us Two" (1973) - историята на студент, който изнудва свой преподавател. В главната роля (както и в следващия му филм) в противоречивата хомосексуална любовна история "Consequences" (1977) играе Юрген Прохнов - актьор, с когото е работил още в "Tatort". След заснемането на шахматния трилър "Black and White Like Night and Day" (1978) Петерсен отново се обръща към Прохнов за най-мащабния си дотогава (1981) проект, както и най-скъпия немски филм (около $12 милиона). Петерсен започва снимките на своя (анти)военен шедьовър „Das Boot” през 1979. Филмът е готов през 1981, а на следващата годинина е показан ограничено в САЩ (за да може да се бори за „Оскар”). Получава нечуваните за чуждестранен филм 6 номинации. Но това все още не е „U 96” – в близо двата часа и половина режисьорът не е успял да каже всичко, което иска. През 1985 от 6-те часа заснет материал Петерсен прави ТВ минисериал – 6 епизода по 50 мин. Тъй като ТВ минисериалът бил остро критикуван в Германия заради съчувствието към германците през Втората световна война, създателите на филма очаквали с голямо притеснение американската премиера на кинофестивала в Лос Анджелис. Те не били сигурни как бившите им врагове ще реагират на филма, особено в град с голямо еврейско население, и страховете им нараснали, когато публиката аплодирала началните надписи, според които 30 000 от общо 40 000 немски подводничари са загинали във войната. Но в края на филма зрителите се изправили на крака и с бурни аплодисменти изразили отношението си. „U 96”, по всеобщо признание, е най-добрият военен подводничарски филм. Кърт Вонегът казва, че да се правят антивоенни филми е все едно да се правят филми против ледниците. Трюфо е убеден, че е невъзможно да се направи антивоенен филм, защото показването на войната винаги действа възбуждащо. Но „U 96” е изключение – филм, постигнал невъзможното. След успеха на „U 96” Петерсен се насочва към холивудското кино с немско-американската продукция „Приказка без край” (1984). Някои критици подигравателно наричат очарователната вълшебна история „филм без край”, но първият англоезичен филм на Петерсен става най-печелившия в историята на Германия и най-успешния холивудски филм на режисьора за десетилетие. Нито научно-фантастичното приключение „Enemy Mine” (1985), нито хичкоковският трилър „Shattered” (1991) са толкова успешни, но Петерсен отново е на висота с напрегнатия трилър „Под обстрел” (1993), в който Клинт Истуд е застаряващ агент на тайните служби, вкопчил се в безмилостна схватка с бивш оперативен работник на ЦРУ, замислил да извърши убийство. Следва "Зараза" (1995) - трилър, описващ надпреварата за спирането на смъртоносен вирус. Независимо от участието на Дъстин Хофман в главната роля, плюс Рене Русо, Морган Фрийман и Кевин Спейси, „Зараза” се представя под очакванията, след 100-те милиона печалба на „Под обстрел”. През 1997 по кината в света тръгва новата, вече 208-минутна режисьорска версия. И накрая през 2004 се появява и последното DVD издание, почти с час по-дълго от оригиналния филм. По-късно същата година Петерсен взема Харисън Форд за ролята на смелия американски президент, нападнат от казахстански терористи в екшън-трилъра „Еърфорс 1” (1997). Филмът става един от големите летни хитове със спечелените $170 млн. само в САЩ. За следващия си филм „Перфектната буря” (2000), по документалния бестселър на Себастиан Юнгер, Петерсен отново се завръща в морето. Това е истинската история на един обречен рибарски съд, попаднал в буря с несравнима свирепост. Дигиталните ефекти на Industrial Light & Magic също са несравними, а критиците са раздвоени между някои слабости и несъмнените достойнства на филма. Първоночално аналитиците на пазара предполагат, че при бюджет от $140 милиона филмът ще се сблъска с „лошо време” в боксофиса, но 40-те милиона само от първия уикенд сочат съвсем друго. Следващият проект, с който Петерсен иска да се заеме, е „Batman vs. Superman”, но много първоначални трудности от най-различен характер го отказват. Вместо това той залага на „Троя” (2004) - не много точен преразказ на Омировата „Илиада” с древногръцки богове и хомоеротични намеци във връзката Ахил-Патрокъл. Критиците излизат в най-добрия случай с умерени ревюта, но това не пречи на „Троя” да изтегли над $400 милиона от джобовете на зрителите по цял свят – двойно повече от парите за създаването му. Две години по-късно Петерсен се завръща с поредното си морско прииключение, „Посейдон” (2006), римейк на един от първите представители на „катастрофалния” жанр в киното „Приключението на Посейдон” (1972). „Посейдон” показва малка, но решителна група пътници, опитващи се да се измъкнат от океански лайнер, преобърнал се вследствие на удар от гигантска приливна вълна. Очакваше се филмът да стане един от големите хитове на 2006, но това не се случи в САЩ, където филмът с бюджет $160 милиона събра едва 60 млн. приходи, което го изпрати на 49-то място по приходи за годината. За щастие, зрителите от останалия свят се оказаха 2 пъти по-благосклонни. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}