Биография

Джон Франсис Бон Джоуви-Младши се ражда в Пърт Амбой, Ню Джърси, на 2 март 1962 и отрасва в съседния Сейървил. През тийнейджърските си години ходи на уроци по китара и се изявява като певец в местни рок-банди. Джон има връзка с музикалната индустрия в лицето на братовчед си Тони, който е собственик на Power Station, добре известно звукозаписно студио в Ню Йорк. Нает е в студиото като портиер, а по-късно започва да прави демозаписи, заедно с други още неизвестни музиканти, сред които и ченове на E Street Band. Скоро един записите му, "Runaway", става местен радиохит и Бон Джоуви решава да сформира група. През юли 1983 подписва договор с Mercury/Polygram, променя фамилното си име на Бон Джоуви и кръщава новата си група (в която влизат Ричи Самбора, Дейвид Брайн, Тико Торес и Алек Джон Съч) по същия начин. През 1984 групата издава дебютния си албум. Подпомогнат от видеоклиповете на "Runaway" и "She Don't Know Me", които демонстрират добрия външен вид на Джон, албумът влиза в „Топ 50”. „Бон Джоуви” започват клубно турне, а стигат и до по-широка публика като подгряваща група в концертите на „Скорпионс”, „Уайт снейк” и „Кис”. Веднага след този успешен дебют, братовчедът Тони завежда дело срещу групата с настояването, че той е създал техния саунд. Делото е уредено чрез извънсъдебно споразумение. Вторият им албум, 7800 Degrees Fahrenheit, излиза през 1985 и става златен. Независимо от успеха, Джон и момчетата още не са стигнали до суперзвездния статут, към който се стремят. Но всичко това ще се промени с излизането на третия им албум. Slippery When Wet е пуснат на пазара през август 1986. Две от песните в албума "You Give Love A Bad Name" и "Livin' On A Prayer" оглавяват американските класации, а химнът "Wanted Dead or Alive" стига до седмо място. Още с излизането си албумът оглавява класациите за една едмица; завръща се на върха в началото на 1987 за още 7 последователни седмици (прекарва общо 94 седмици в класацията на Billboard) и „сваля” от първото място един друг музикант от Ню Джърси – Брус Спрингстийн с Live 1975-85. Само в САЩ Slippery When Wet се разпродава в над 12 милиона копия, което го превръща в най-продавания албум на годината, а Джон и компания вече са суперзвезди. Първата поява на Джон в киното е през 1988 в „The Return of Bruno”. Той играе себе си в пародията на документален филм на Брус Уилис, в който участват още Майкъл Дж. Фокс, Елтън Джон, Джин Симънс и Пол Стенли от „Кис”. Междувременно четвъртият им албум New Jersey излиза през септември '88. Установява се на върха на класацията на Billboard за месец и от него произлизат 5 „Топ 10” сингъла, два от които стават №1 - "Bad Medicine" и "I'll Be There For You". Групата предприема мащабно 18-месечно световно турне, след което идва дълга и заслужена почивка. По време на почивката Джон се жени за ученическата си любов, шампионката по карате Доротеа Хърли, и пише саундтрака за Млади стрелци II. Филмът (в който Джон също се показва за малко) и албумът са издадени през лятото на 1990 и носят на Джон първия му солов хит No 1 с песента "Blaze of Glory." Самият албум стига до No 3 и осигурява на Джон номинации за „Оскар” и „Грами”, както и „Златен глобус” за най-добра оригинална песен. Вторият сингъл "Miracle", във видеоклипа на който играе неизвестният тогава Мат ЛеБланк, стига до No 12. През есента на 1992 групата се завръща с нов албум, Keep The Faith, който независимо от добрите отзиви на критиката не успява да постигне мегауспеха на предшествениците си, не се качва по-високо от 5-то място и остава само две седмици в „Топ 10”. През четирите години след издаването на New Jersey, музикалните вкусове са се променили, предимно заради експлозията на „гръндж”-стила същата година; поп-метълът, изглежда, си отива, въпреки че малко изненадващо Keep The Faith-албумът дебютира под №1 във Великобритания. Нова посока През 1994, след сборния албум Cross Road, Джон решава да се заеме по-сериозно с филмовата си кариера – нещо, което го влече отдавна. Доказал, че е нещо повече от рокзвезда, която печели благодарение на външността и славата си, Джон се справя добре с поддържащата роля. Първата му истинска актьорска роля е във филма „Moonlight and Valentino”, където играе бояджия, който завърта главите на Гуинет Полтроу, Катлийн Търнър, Упи Голдбърг и особено на Елизабет Пъркинс. Следва и първата му главна роля. Режисьорът Джон Дуган го кани за сложния образ на актьор-користолюбив съблазнител, готов на всичко за кариерата си в „The Leading Man” (1996). След това играе барман-алкохолик, който се влюбва в Анабела Скиора в "Little City" (1997), а с ролята си като приятеля на сервитьорка (Лорън Холи) във филма на Едуард Бърнс „No Looking Back” (1998) получава добри отзиви и от критиката. Първият официален солов албум на Джон, Destination Anywhere, е издаден през юни 1997. Дискът е придружен от кратък филм под същото име, в който участват Джон, Деми Мур, Кевин Бейкън и Упи Голдбърг. През следващите няколко години Джон се концентрира върху актьорската си кариера, като играе във филма Row Your Boat, в режисирания от Едуард Бърнс No Looking Back и Homegrown (всичките през 1998), където си партнира с Били Боб Торнтън. През 1999 гостува в епизод на сериала на „HBO” – „Сексът и градът”. След петгодишна пауза, през 2000 г. „Бон Джоуви” се събират отново за своя седми студиен албум, Crush. Дискът дебютира под No 9 в класацията на Billboard и става двойно платинен в САЩ. Една от песните, "It's My Life", се оказва най-големият им хит за последните десет години. И албумът, и песента са ниминирани за „Грами”. През 2000 г. Джон получава роли в още няколко филма, сред които ще споменем „Предай нататък” и „U-571” - подводничарска история от Втората световна война, с участието и на Матю Макконахи и Харви Кайтел. През първите месеци на 2001 Джон снима в Мексико „Вампири 2” (Vampires: Los Muertos), продължението на Vampires (1998) на Джон Карпентър. В началото на 2002 Джон играе наетия да обнови апартамента на Али Макбийл, към когото тя проявява романтичен интерес в 9 епизода на едноименния сериал „Али Макбийл”. Една от последните му роли бе в радващия се на постоянен висок интерес сериал „Западното крило”. Наскоро в едно интервю суперзвездата на рока заяви, че е вече му се повръща от порядките в Холивуд, заради които такива талантливи актьори като него трябва да стоят по опашки на прослушвания и дори е възможно да не получат ролята, за която дълго и старателно са се готвили. Джон добави още, че Холивуд е прогнил и че ако нещата не се променят скоро, той ще спре да играе: „Това е много неприятно изживяване. Далеч по-добре е за мен да си бъда режисьор, продуцент и звезда, когато си правя албумите, отколкото да чакам да ми дойде ред за пробни снимки”. Няма данни Холивуд да се е уплашил от заканите на Джон Бон Джоуви, но вероятно феновете на рока са се зарадвали, че ще му остава повече време за музика. Нет Фокус