Пол Нюман
Paul Newman
Биография
Пол Нюман е роден на 26 януари 1925 г. в градчето Шейкър-Хайтс, предградие на Кливлънд в щата Охайо. Неговата личност в голяма степен се оформя под влияние на бащата, преуспяващ в търговията със спортни стоки. “Той беше един от най-добрите търговци от тази страна на Апалачите – припомня си Пол. – По време на Голямата депресия 85 процента от търговците на спортни стоки се разорили. На повечето от хората не им е било до спорт. Но баща ми устоял… Съумял да оцелее в бизнеса, защото имал безупречна репутация”.
Артур С. Нюман бил невероятно взискателен спрямо сина си. Младият Пол много често се сърдел на баща си, от когото практически нито веднъж не чул одобрение или похвала.
Още като малък Нюман започва да играе на училищната сцена.
Завършва училище през 1943 и веднага постъпва във военноморската флота на САЩ с надеждата да направи кариера в авиацията. Още по време на службата си влиза за малко в университета в Охайо, но скоро след това е изгонен за лошо поведение. Службата му във флота е прекратена, когато докторът установява, че Нюман страда от далтонизъм и впоследствие изкарва Втората световна война като радиооператор. Нюман се уволнява през 1946 година и се записва в колежа Кениън в Гембиър, Охайо, където се дипломира с отличен по специалността си - английски език. Въпреки, че е първенец в спортовете, той е изхвърлен от отбора по футбол за лошо поведение. В колежа избира драмата като извънучебна дейност и участва в редица студентски представления. През 1949 година се влюбва в Джаки Уайт и не след дълго двамата се женят. От нея е и първото му дете - Скот.
Следващата година умира баща му, поради което Нюман прекратява временно актьорската си кариера. За около година поддържа процъфтяващия бизнес на баща си, но по-късно изоставя търговията и с всички сили и с цялото си сърце започва да търси актьорски изяви. Присъединява се към Woodstock Players company и участва в различни нейни представления. След това се мести заедно със семейството си в Ню Хевън, Кънектикът, където се записва в университета Йейл, за да изучава драматично изкуство. Изкарал едва година там, Нюман отива в Ню Йорк. Продължава образованието си в прочутото “Актърс студио” в Ню Йорк. Обучението му минава под ръководството на Лий Страсбърг и Елиа Казан. След кратко прекъсване, работейки в телевизията, Пол се завръща към театъра, появявайки се в "Picnic" (1953). От компанията “Уорнър Брадърс” забелязват изключително силното присъствие на Нюман на сцената и незабавно му предлагат договор. През 1954 година прави филмовия си дебют в не много добре приетия "Silver Chalice". Под влиянието на неуспешния си екранен дебют, наема цяла страница от списанието Variety, агитирайки публиката да не гледа този злополучен филм. През 1956 година възстановява кариерата си на актьор, представяйки боксьора-шампион в тежка категория Роки Грациано в биографичния "Somebody Up There Likes Me". Изпълнението му среща одобрение от критиката и превръща актьора в сензация. През 1957 г. партнира на новоизгряващата актриса Джоан Удуърд в "The Long Hot Summer" (1957). Двамата продължават връзката си и извън екрана. Оженват се веднага след като Нюман се развежда с Жаклин.
През 1958 година участва с Елизабет Тейлър във филмовата адаптация на пиесата на Тенеси Уилямс “Котка върху горещ ламаринен покрив” (Cat On a Hot Tin Roof). Филмът постига голям успех, както сред зрителите, така и сред критиката, носи рекордни приходи за годината. Освен това ролята на Нюман е номинирана за Оскар и увеличава славата му на един от най-търсените актьори на Холивуд.
Пол Нюман поддържа репутацията си и през 60-те, печелейки три номинации за Оскар за кратък период за изпълненията си в “Играчът на блилярд” (The Hustler, 1961), "Hud" (1963) и “Непокорният Люк” (Cool Hand Luke, 1967). И трите филма са смятани за класика и представят Нюман като обещаващ и способен актьор. През 1968 година той дебютира и като режисьор. В много от забележителните му актьорски и продуцентски проекти участва и жена му Джоан Удуърд. Филмът от 1968 година "Rachel, Rachel" му носи четири номинации за Оскар, включително и за най-добър филм и най-добра актриса за главната роля на Удуърд. През 1972 година режисира Удуърд в “Влиянието на гама лъчите върху лунните маргаритки” (The Effect of Gamma Rays on Man-in-the-Moon Marigold), а по-късно и в "The Shadow Box" (1980). Филмът на Джордж Рой Хил “Бъч Касиди и Сънданс Кид” (Butch Cassidy and the Sundance Kid, (1969) среща Нюман и Робърт Редфорд в главните роли и става най-великият уестърн в историята на киното. През 1973-а двамата отново си партнират - този път в спечелилия Оскар “Ужилването” (The Sting).
С напредване на десетилетието прави още няколко внушителни филма. Най-забележителна е ролята му в историята от 70-те за треньор на малък отбор по хокей в култовата класика "Slap Shot" (1977).
След 1980 година Нюман се снима все по-често в драматични филми. Той играе честен бизнесмен в "Absence of Malice" (1981) и борещ се адвокат-алкохолик в съдебната драма "The Verdict" като и двата филма му носят номинации за Оскар. Все още лишен от наградата, Нюман получава признанието през 1985 година, вземайки почетен Оскар "за незабравимите и завладяващи екранни превъплъщения и за преданост и всеотдайност към професията". И най-сетне през 1986-а му връчват така желания Оскар в раздела “за най-добър актьор”. Наградата е за ролята на Фаст Еди Фелсън от филма “Цветът на парите” "The Color of Money" (1986) на Мартин Скорсезе, в който му партнира новоизгряващата тогава звезда Том Круз.
През 1994 година Нюман се снима в социалната комедия на братя Коен “Генерално пълномощно” "The Hudsucker Proxy", а също така се появява и в драмата “Няма балами” "Nobody’s Fool", която му носи осма номинация за Оскар.
След кратка почивка Нюман се връща към киното през 1998 година с мрачната драма “Здрач” (Twilight) с участието и на Сюзън Сарандън и Джийн Хекман. Нюман продължава да играе така добре в главни роли, както през 70-те. Снима се заедно с Линда Фиорентино и Дермът Мълрони в криминалната драма “Където са парите” (Where the Money Is, 2000). Известен е като най-типичния секс символ, което се дължи на силните му изпълнения и проницателните сини очи. Снимал се е в над 60 филма и е номиниран за Оскар осем пъти. Като добавка към последните му филми Нюман насочва усилията си и към обществени каузи, включващи Hole-In-The-Wall Gang Camp (летен лагер за тежко болни деца и техните семейства) и фондацията The Scott Newman Foundation, наречена на единствения му син, починал от свръхдоза наркотици през 1978 г. През 1987 година актьорът създава предприятията “Newman’s Own” за специални хранителни продукти, приходите от които носят милиони долари годишно, които отиват за благотворителност. Нюман и Удуърд имат три дъщери.
Сега двамата живеят в Уестпорт, Кънектикът.
През 2008 г. 83-годишният Пол Нюман възнамерява да осъщетви театрален режисьорски дебют в местния театър със "За мишките и хората" по Стайнбек, но се отказва по здравословни причини, а на 26 септември същата година умира, предполагаемо от рак на белите дробове.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}