Мелани Грифит
Melanie Griffith
Биография
Американската актриса е дъщеря на театралния актьор Питър Грифит и на актрисата и модел Типи Хедрен, изпълнила главните роли в два от най-известните филми на Алфред Хичкок – “Птиците” и “Марни”. Името й е заимствано от малкото име на героинята от “Птиците”, която се казва Мелани Даниелс. Още като дете се снима заедно с майка си в многосерийната екологическа документална драма "Рев". Мелани има сестра Трейси, която също е актриса. Бяга от къщи на 15 години, влюбва се в актьора Дон Джонсън и едва 18-годишна се омъжва за него, но само няколко месеца по-късно двамата се развеждат.
Срещат се отново през 1989 г., отново се влюбват и сключват втори брак. Преди това Мелани е била омъжена за Стивън Бауер, от когото има едно дете. Повторният й брак с Дон Джонсън просъществува само 7 г. Последва нов развод, след който Мелани се омъжва за актьора Антонио Бандерас. С него се развежда през 2015 г. Има по едно дете от всеки от съпрузите си.
Когато била едва на 23 години я блъска кола на булевард “Сънсет” в Холивуд. Лекарите установяват, че Мелани е дрогирана. В резултат на катастрофата получава увреждане на гръбначния стълб, от което изпитва силни болки. За да ги понася, използва лекарства в огромни дози и постепенно
се пристрастява към тях. Преди три години Мелани Включена е в болнична програма за лечение на пристрастеността й към различни лекарства, предписвани по рецепти. В. "Сън" отбелязва, че актрисата е злоупотребявала и с таблетки за отслабване. В края на 80-те успява да се пребори със зависимостта си към алкохола и наркотиците.
Бурният живот, който води в началото на живота си, не й попречва да дебютира в киното. Това става през 1975 г. в трилъра на Артър Пен “Нощни действия”. Сексапилната и разкрепостена Мелани, различна по характер от своята изтънчено-женствена майка, въплъщава на екрана чертите на младите жени от своето поколение с типичното за тях отсъстствие на комплекси, деловитост и сексапил.
В "Работещо момиче"(1987) на реж. Майк Никълс тя пресъздава характерната представителка на поколението от 80-те, което загърбва идеалите на “децата – цветя” от хипи-поколението и се насочва към правенето на бърза кариера и забогатяване.
По време на снимките на филма “Two Much” (1995) Мелани се влюбва в опитващия се да пробие в Холивуд испански мачо Антонио Бандерас. Тя твърди, че това е било любов от пръв поглед. Скоро двамата се оженват и през септември 1996 г. им се ражда дъщеря. Но бременността й става причина да пропусне възможността да участва в такива интересни проекти, като “The Sheltering Sky” на реж. Бернардо Бертолучи и “Колкото-толкова” (As Good as it Gets) на Джеймс Брукс. Въобще през 90-е години Мелани започва да се снима по-рядко и вече не блести толкова, както през 80-те, когато изиграва някои от най-интересните си роли в киното. Затова пък все по-често тя предпочита да се превъплъщава в драматични образи на дълбоко страдащи женски персонажи.
Едно от последните й постижения е изпълнението на ролята на вулгарната и нещастна застаряваща майка от екранизацията на прочутия роман на Владимир Набоков “Лолита” (1997) на реж. Ейдриън Лайн. През 2003 г. Мелани Грифит дебютира и на театралната сцена на Бродуей в Ню Йорк.
Грифит е член на Демократическата партия на САЩ.
В кариерата си има номинация за Оскар и BAFTA през 1989 и 1990 г. (за "Работещо момиче" 1989), 2 награди и 4 номинации за Златен глобус, номинация за Еми (за сериала "RKO 281" през 2000 г.), номинация от Австралийския филмов институт (за "The Night We Called It a Day" 2003 г.) и други награди и номинации.
Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}