Франсис Форд Копола
Francis Ford Coppola
Биография
Франсис Форд Копола се ражда на 7 април, 1939 година в Детройт (САЩ). Родителите му – майката-актриса и бащата-композитор, не искат сина им да свързва живота си с изкуството и се надяват да стане инженер. Не придават особено значение на заниманията му в училищния театър – все пак той е там не като актьор, а само като осветител. Кой би могъл да се досети, че докато размества прожекторите, Копола изведнъж ще се почувства като вълшебник, който може да подчини целия свят? След университета на Копола му се наложило да изучава усвоява тайните на киното като асистент режисьора Роджър Корман, цар на хорърите по онова време. При Корман, Копола бил и асистент, и звукорежисьор, и даже мияч на колата на шефа. Бъдещият създател на „Кръстникът” започнал да се опасява, че завинаги ще остане на тази позиция. И тогава измислил нещо: показал на Корман набързо написана страничка текст, като я представил за откъс от готов сценарий. „Отлична работа”, одобрил Корман и дал на асистента си чек за 20 хиляди долара, за да снима сам нискобюджетен филм по сценария си в Ирландия! Победа! Сценарият не бил никакъв проблем: той го написал за една нощ. И самият филм - "Безумие 13", успял да заснеме само за девет дни! Успехът на "прибързано-нахалната" работа, както я нарекъл самият режисьор, бил впечатляващ. Сред поклонниците на хорър-жанра, филмът станал нещо като култов. Пак там в Ирландия, по време на снимките, Копола се запознал с Елинор Нил, художничка по костюмите. Обикновено тихият и срамежлив Франсис. Оттам нататък напражението и натискът станали запазена марка в режисьорската кариера на Копола. И разбира се, неутолимата жажда да прави всичко по своему. Младият Копола бил просто в ужас от това, колко глупаво стоят нещата в световното кино! "Кинокомпаниите и продуцентите, подобно на счетоводители, се стремят да превърнат филма от произведение на изкуството в балансов отчет". Ами необичайният сценарий? А оригиналнният проект?! Франсис бил упорит и не желаел да играе по установените правила. Но... животът е прозаичен – семейството трябва да се храни. През 1965 Елинор ражда първия им син, Джан-Карло. И така, със свито сърце, Копола започнал да работи в Холивуд: да снима касово кино и да пише сценарии. Странно, но именно създадените по омразния му способ, по поръчка филми, го прославили по цял свят. На 32 години изуменият Франсис получил първия си Оскар - за сценария на филма „Патън”. И веднага студиото "Парамаунт" го наело в качеството му на режисьор за "Кръстникът". Сега звучи невероятно, но Копола всякак се опитвал да откаже проекта: "Изчерпана тема! Не е за мен! Не искам!". От "Парамаунт" се отнасяли към него с взаимно недоверие – даже взели още един режисьор: за да могат във всеки момент да уволнят Копола. Студиото било недоволно от всичко: подборът на актьорите, как вървят снимките, работата на оператора. Франсис постоянно бил на границата на нервен срив. Елинор наела гледачка на децата и по цял ден стояла на снимачната площадка, уплашена, че мъжът й може да направи нещо със себе си. След като изгледали готовия материал, от "Парамаунт" направили Копола на пух и прах! За да се измъкне от заливащите го критики, Копола приел срочна поръчка за някакъв сценарий и заминал да пише в Париж. По ирония на съдбата премиерата на "Кръстникът" минала без него: "Колкото и да е смешно, но на 32 години, в дните на най-големия успех в живота си, аз бях заседнал в Париж и дори нямах сили да се зарадвам както трябва, защото денонощно пишех онзи проклет сценарий!" Две години по-късно, когато започнали снимките на продължението на „Кръстникът” , домакините от "Парамаунт" вече били готови на всичко, стига Копола да си мръднел малкото пръстче. Той решил да се възползва и поискал безпрецедентни неща: да се затвори 6-та улица в Ню Йорк, да се снима всичко на прожектори и на климатик. Уникален случай – продължението се оказало не по-лошо от първия филм и над "Кръстникът 2" се изсипал дъжд от Оскари. Един от тях получил и бащата на Франсис, Кармине Копола, написал заедно с Нино Рота музиката към филма. Въобще Копола винаги се е стремял да включи в своите проекти колкото се може повече членове на семейството си. Така дъщеря му София дебютира в киното едва няколко месеца след раждането си: в 1972 тя се появява в "Кръстникът" при това „играе” момченце. Осемгодишният син на режисьора Роман също играе в трилогията в ролята на малкия Сони Корлеоне. За снимките на момчето всеки ден му къдрели косата, което то мразело от сърце и всяка вечер казвало на баща си, че утре ще играе "така". Копола се радвал като дете, когато собствените му деца били на снимачната площадка: "Те се чувстват чудесно там! Сигурен съм!". Парадокс, но засега Копола правел това, което искали от него другите – той преуспявал. Когато най-накрая решил да се заеме с изпълнението на стара своя мечта – всичко тръгнало на провал. През 1979 година режисьорът започнал снимките на "Апокалипсис сега" по романа на Джоузеф Конрад "Сърцето на мрака". Филмът бил за виетнамската война – болна тема за цялото поколение - с войници, джунгли, туземци и хеликоптери. Снимали на Филипините, които изобразявали Виетнам. Всеки от прекараните там 238 дни, добавил по няколко бели косъма в брадата на режисьора. Изглеждало сякаш никой от снимачния екип не разбирал защо е там. Най-голямата звезда във филма, Марлон Брандо, така напълнял, че се наложило да снимат само лицето му – и то в полумрак. При това Брандо, както обикновено, не научил ролята си и постояно прибавял от себе си, за това пък за всяка седмица снимки искал по 1 милион долара. Денис Хопър постоянно се дрогирал. Изпълнителят на главната роля роля, Мартин Шийн получил инфаркт. И в добавка на близките острови избухнал бунт, който филипинското правителство не успявало да потуши, защото всичките му хеликоптери били на снимки при Копола. Копола не бил доволен дори и от себе си - не успявал да измисли подходящ край – а снимачната група висяла по тропическия дъжд ден след ден и чакала маестрото да бъде осенен от идея. Бюджетът на филма нараствал неконтролируемо и за да го звърши, Копола бил принуден да заложи имуществото на собствената си компания. Пак там, на Филипините, за първи път се влошили отношенията между Копола и жена му. Вярната Елинор, разбира се не оставила мъжа си и пристигнала на снимките заедно с него. От огромното нервно напражение той започнал да си позволява да й крещи пред другите членове на екипа, да я обсипва с оскърбления, а веднъж просто я изтикал грубо от снимачната площадка. За Елинор това поведение на Франсис било напълно неочаквано. Тя едва не подала молба за развод. Но решила друго. В резултат от снимките на "Апокалипсис" семейство Копола се върнало с два филма: единият естественно, "Апокалипсис сега", а вторият - "Сърцето на мрака: Апокалипсисът на режисьора", заснет от Елинор за това, което се случвало "от другата страна на камерата". За своята хроника тя получила наградата на Международната Асоциация за документално кино. А "Апокалипсис" на Копола, както е известно, бе удостоен със "Златна палма” в Кан. Но, уви, филмът не оправдава финансовите очаквания на режисьора. Още един смел проект - мелодрамата „One from the Heart” – му струва повече от 20 милиона долари загуби. Десет години му трябват, за да се изплати дълговете си. Тогава на Копола му се струвало, че животът е несправедлив с него, но не знаел колко по-тежък удар му готви съдбата... 1987 година. Снимките на поредния филм "Gardens Of Stone". Копола дава последни разпореждания... При него влиза някакъв непознат с много разтревожен вид. „Вън – крещи Копола. – тук е забранено за външни хора!” "Вашият син..." – неясно заеква непознатият, без да е в състояние да каже най-страшното: при нещастен случай на катер е загинал 22-годишният най-голям син на Копола - Джан-Карло. Копола не отменя снимките и никога повече не приема въпроси за случилото се. Той безмълвно преглъща страшната си болка - Джан-Карло е бил неговият любимец. За него и за Елинор, неочаквано спасение става малката Джиа – дъщерята на Джан-Карло, родила се 6 месеца след смъртта на баща си. Копола до ден днешен избягва да говори за сина си, с една малка подробност: през всичките тези години той не може да се сдържи да не показва – дори на репортери, които вижда за първи път в живота си, снимки на внучката Джия: "Вижте колко е хубава! Цялата е на баща си!". Жената на Франсис, спокойната и мека Елинор, изглежда пълна негова противоположност. "Често благодаря на Бог, че до мен има жена, приятел – която съвсем не прилича нито на мен, нито на това, което си мислех, че искам". Разбира се, невъзможно е да се преживеят заедно 40 години, без проблеми и скандали. Но съпругата на Копола има своеобразен подход. Например, Елинор пише книги за мъжа си, в които той й позволява да описва любовните му увлечения. "Тя трябва да се самоизразява по някакъв начин!" – ето позицията на съпруга. А позицията на съпругата е твърда и принципна: никога да не му устройва скандали и не вижда изневерите му. Елинор разбира, че при нервния си живот, Франсис периодически има нужда от разтоварване, затова докато той се „разтоварва”, тя изучава зен-будизъм и източни философии. Франсис й е много благодарен за това: "Аз мога да се оженя за 1000 забележителни жени. Но щом ти е омръзнала една жена, то ще ти омръзне и следващата. И вероятно в някой момент с третата ми жена, силно ще ми се прииска да съм с първата”. И сега Франсис и Елинор живеят заедно, децата им Роман и София отдавна са пораснали и тръгнали по стъпките на родителите си. София, например е и дизайнер, и актриса, и сценарист; и режисьор – „Девственици самоубийци”, „Изгубени в превода”, а в момента снима „Мария Антоанета” с Кирстен Дънст в главната роля. Семейство Копола живее в разкошното си калифорнийско имение Нибаум-Копола в долината Напа под Сан Франциско. Мястото не е избрано случайно – то е прочуто с лозарските си масиви, с едни от най-добрите сортове в Калифорния. Копола, освен славата си в киното, си спечели и уважение като винопроизводител, с много популярното местно вино "Рубикон". Понякога семейство Копола устройва в долината Напа благотворителни обеди, на които се събират по няколстотин души. Естествено, Копола храни своите гости с пици, които пече сам (това са италианските корени) – а му помагат всички роднини, в това число и племенника Никалъс Кейдж. Впрочем, италианските ястия на Копола могат да се пробват и в ресторант "Рубикон", Сан Франциско - съвместна собственост, заедно с Робърт Де Ниро и Робин Уилямс. Оправил финансовите си дела, Копола не е забравил киното, въпреки че се е чувствал съблазнен от идеята да се отдаде изцяло на винопроизводство и кулинария. Но не, режисьорът още се надява да направи най-хубавият филм в живота си, който ще затъмни и „Кръстникът” и „Апокалипсис сега". "Длъжен съм да направя този филм, заради самия себе си, мисля, че мога да снимам филми не по зле от Фелини..." Може би, това ще е още незавършеният „Младост без младост”, по произведение на Мирча Илияде, част от който бе сниман тази зима у нас, край Балчик... Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}