Робърт Олтман
Robert Altman
Биография
Рушителят на митове
Един от най-ярките американски кинорежисьори, който заслужено си е спечелил славата на рушител на холивудските митове, по образование е инженер. Завършва университета към щата Мисури в Канзас Сити. Започва с научни и технически филми, работи за телевизията, прави документални продукции ("Историята на Джеймс Дийн", 1957) и едва през 1968-а година дебютира в игралното кино с "Обратно броене", който е посветен на астронавтите, подготвящи се за полета към Луната. Вторият му филм "Един студен ден в парка" (1969) привлича вниманието на критиката със задълбочения си психологизъм и талантливото изследване на женската психика, при това в необичаен, почти сюрреалистичен маниер. Към тази тематика Олтман се връща след 8 години, когато заснема един от най-силните си филми "Три жени" (1977).
Но първият му успех в киното е антивоенната абсурдистска комедия "M.A.S.H." (Военно-полева болница" (1970), отличен със Златна палма в Кан.
През първата половина на 70-те години Олтман работи много в жанровото кино. Той създава уестърна или по-точно антиуестърна "Маккейб и мисис Милър" (1971), криминалето "Дълго сбогуване" (1973), комедията "Калифорнийски покер_ (1974), съдебната драма "Крадци като нас" (1974). Всички тези филми обаче рязко се отличават от стандартната холивудска продукция.
Световната известност и признанието на Олтман укрепват след излизането на филма му "Нашвил", в който неговият оригинален стил получава най-ярката си изява. Вместо стандартен сюжет тази творба (а и повечето от бъдещите творби на режисьора) предлага многопланово полифонично действие с множество герои. Зрителите постепенно стават свидетели как в резултат на тяхното взаимодействие на екрана се изгражда сложна мозайка, подчинена на поетиката на Бертолд Брехт. Това, разбира се, не се възприема от масовата публика и филмите на Олтман нямат касов успех.
През 1976-а година той режисира още една социално-разобличителна сатира в стил Брехт "Бъфало Бил и индианците" (Златна мечка в Западен Берлин).
Следва превъзходната фреска "Свадба" (1978), в която големият майстор насочва вниманието си към съвременността, подлагайки на остра критика "свещената" институция на брака и семейството, демонстрирайки бездуховността на съществованието и фалша във взаимоотношенията, скрити зад външната благопристойност на представителите на най-богатите слоеве от обществото.
През 1981-а Олтман е принуден да продаде собствената си кинофирма "Лайън'с Гейт" и да се върне към работата си в телевизията, в театъра и към скромните екранизации на пиеси ("Тайна чест", 1984, "Отвъд границите на терапията", 1987 и др.).
В началото на 90-те години напуска Америка и заживява в Париж, където отново се възвръща предишната му работоспособност и творческа самостоятелност. Намирайки се далече от Холивуд, той си разчиства сметките с него в превъзходния сатиричен трилър за смъртоносната "фабрика за мечти" "Играчът" (1992). Филмът е отличен с наградата на журито на кинофестивала в Кан.
В следващия филм "Кратки моменти" (1993) Олтман разказва проникновено за живота на обикновените хора в американската киностолица Лос Анджелис. Съдбите на многобройните персонажи в него през цялото време се преплитат и се налага впечатлението, че всички те са еднакво угнетени от отчуждението, насилието, секса без любов, отсъствието на духовност.
В "Прет-а-порте" (1994) Олтман разобличава фалша в света на модата, а "Канзас-Сити" (1996), посвещава на родния си град.
Робърт Олтман днес е един от водещите представители на американското "авторско" кино. Той е най-нехоливудският режисьор на Америка - творец, който през целия си живот отправя предизвикателства към тази машина за правене на пари (Холивуд), към нейните стандарти и щампи, към шаблонните и откъснати от живота сюжети, които имат само една цел - създаването на нови и нови митове.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}