Емили Уотсън
Emily Watson
Биография
Бащата на Емили е архитект, а майката - учителка. Родителите поощрявали отрано творческите заложби на своята дъщеря - записали я да се учи да свири на цигулка (което впоследствие се оказва от полза при снимките на "Хилари и Джаки"), събудили интереса й към класическата литература, водели я редовно на театър. След училище Емили следва английска литература в Бристолския университет. После разбира, че сцената я привлича много по-силно и прави опити да постъпи в школа за драматично изкуство. На два пъти се проваля на прослушванията, но накрая постъпва в Лондонската консерватория. Завършва през 1990 г.
Две години Уотсън играe в малки регионални театри, после й провървяло - приемат я в Кралския Шекспиров театър. В първия си сезон там се появява предимно в масовки, обаче скоро я забелязват и след година започва да получава големи роли. Междувременно се снима в телевизионния филм "Сън в летен ден". И въпреки това, когато в началото на 1995 година я канят на проби за филма "Порейки вълните" на Ларс фон Триер, тя не вярва, че ще я одобрят, защото се смята за прекалено театрална актриса, която не може да има успех в киното.
Работата във филма на гениалния датски кинорежисьор променя съдбата на Уотсън. Ролята на мъченицата Бес обаче тя получила благодарение на отказа на актрисата Хелена Бонъм Картър да се снима гола. "Порейки вълните" има изключителен успех и получава Голямата награда на журито на кинофестивала в Кан. Кинокритиците от Ню Йорк и Националната общност на критиката в САЩ я избират за най-добра актриса на годината (1997); номинират я и за "Златен глобус" и "Оскар". В Европа филмът е посрещнат най-възторжено и Емили Уотсън заслужено получава европейската филмова награда за най-добра женска роля. Въпреки това актрисата и до днес продължава да твърди, че нейният съпруг, английският театрален актьор Джак Уотърс, е много по-талантлив от нея. Двамата се запознали в театъра, играейки в спектакъла "Укротяване на опърничавата".
За ролята си в "Хилари и Джаки", която е не по-малко сложна от тази в "Порейки вълните", Емили Уотсън се превъплъщава толкова органично в персонажа на музикантката Жаклин Дюпре, че заслужено предизвиква възхищението на публиката и критиката. Тя пресъздава с удивително майсторство живота на Джаки от 16 до 42-годишната й възраст, овладявайки не само до виртуозност техниката да свири на виолончело, но и разкривайки с потресаваща убедителност скръбната хроника на деградацията на своята героиня, нейния разпад като личност както във физическо, така и в умствено отношение.
Не е странно, че френският режисьор Жан-Пиер Жьоне, който също се възхитил на нейните изпълнения, решава да повери именно на нея главната роля в следващия си филм. Дори заглавието му "Амели" (2001 г.) било предопределено от нейното собствено име. Емили Уотсън обаче отказва поканата и това дава възможност на младата французойка Одри Тоту да покаже на какво е способна.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}