Биография

Кариерата на Стивън Содърбърг е направо главозамайваща. Той е второто от шестте деца в семейството на професор. Израства в град Батон-Руж, Луизиана, където баща му бил декан в университета. След училище заминава за Холивуд. Там се опитва да се препитава като монтажист, после се връща у дома, следва, пише сценарии и снима любителски късометражки. Неговият документален филм за групата “Yes” привлича вниманието на продуцентите, които му възлагат да заснеме пълнометражен филм-концерт за тази група. Филмът под заглавие “9021 LIVE” получава номинация за “Грами” в раздела “Пълнометражно музикално видео» и проправя пътя на младежа в кинорежисурата.

През 1989 г. 26-годишният Содърбърг буквално нахлува с взлом в голямото кино с извънредно талантливия си първи игрален филм “Секс, лъжи и видео”. Този двоен дебют – като сценарист и режисьор - се оказва дотолкова оригинален, че носи на своя автор “Златната палма” от кинофестивала в Кан (Джеймс Спайдър пък е отличен с наградата за главна роля ). После филмът е номиниран и и за “Оскар” в категорията “Най-добър оригинален сценарий”.

Вторият филм на Содърбърг “Кафка” с Джереми Айрънс обаче няма успех . Третият “King of the Hill” също не достига до публиката, въпреки че притежава много достойнства. По-нататък кариерата на многообещаващия режисьор се развива все по-странно и нестандартно за Холивуд. През 1994 г. режисира “черния” филм “Underneath”, а две години по-късно заснема моноспектакъла на Сполдинг Грей “Анатомията на Грей” (Gray’s Anathоmy). Следва филмът “Шизополис”, който напълно съответства на заглавието си. Това е сюрреалистичен разказ, за който Содърбърг сам написва сценария, режисира го, заснема го като оператор и дори изпълнява главната роля.

И когато всички очакват да продължи развитието му в направление към авторското кино, през 1998 г. Содърбърг внезапно приключва етапа на експериментите и поставя трилъра “Извън контрол” по романа на Елмор Ленард с Джордж Клуни и Дженифър Лопес. Филмът, който има огромен успех, показва, че младият режисьор крие в себе си неизползван досега потенциал да прави зрелищни филми, харесващи се и на масовата публика. Междувременно заснема умната и стилна творба “Англичанинът” - сякаш за да напомни, че все още е авторът, търсещ новаторските решения. Но всичко върви неумолимо към звездния миг в кариерата му - 2000-ата година, когато излиза “Ерин Брокович”, който му носи “Оскар” за най-добър филм и го изстрелва във Висшата лига на холивудските режисьори. Сред най-големите достойнства на тази творба безспорно е играта на неподражаемата Джулия Робъртс, която също съвсем заслужено получава престижната статуетка.

В края на същата тази, наистина звездна за Содърбърг година, излиза и “Трафик”, който е нов триумф не само за автора си, но и за Бенисио Дел Торо, чието потресаващо изпълнение е отличено с “Оскар” за поддържаща роля. Впрочем, Стивън е също и оператор на този филм, но се скрива зад псевдонима Питър Андрюс. В резултат на това, на номинациите за “Оскар” през 2000 г. Содърбърг се съревновава със самия себе си – за последен път се е случило нещо такова в далечната 1941 г. В крайна сметка получава още една статуетка за режисурата на “Трафик”.

Следва изключително успешният в касово отношение римейк “Бандата на Оушън”, в който играе цяло съзвездие от любими на Америка актьори - Джордж Клуни, Джулия Робъртс, Брад Пит, Мат Деймън и др. Като се замисли човек какъв успех пожъна този млад режисьор, заснемайки точно тези филми, няма как да не се изненада, ако разбере и от какви знаменити проекти се е отказал. Сред по-известните от тях са, разбира се, “Американски прелести” и “Да бъдеш Джон Малкович”. Но днес Стивън Содърбърг не съжалява за това. Нещо повече - дори смята, че и Сам Мендес, и Спайк Джоунси са успели да направят тези филми по-добре, отколкото би ги направил той.

След касовия успех на “Бандата на Оушън” Содърбърг неочаквано се връща към авторските си експерименти. Неговият филм “Изображение на гол човек в цял ръст”( (Full Frontal), показан на кинофестивала във Венеция в рамките на паралелния конкурс "Против течението", даже не е филм, а по-скоро наброски за филм. Многочислените сюжетни линии свободно съществуват в пространството на съвременен Лос Анджелис, диалозите са небрежни "както в живота", цифровата камера създава ефекта на документален кадър, а зад него звучат работни интервюта с актьорите, коментиращи действията и характерите на своите герои. Това е и "филм във филма", и комедия на нравите, и сатира срещу Холивуд, и какво ли не още. Ако бе пожелал, от заснетия материал Содърбърг би направил свой собствен "Играч" (да си спомним сатирата на Робърт Олтман) или своя "Магнолия" (филмът на Пол Томас Андерсън). Но процесът над работата в дадения случай е бил явно по-важен за него, отколкото резултата. Което означава, че от режисьор като Стивън Содърбърг занапред можем да очакваме всичко.

Доказва го последната му засега творба, която е римейк на филм, направен от един от най-великите кинорежисьори – Андрей Тарковски. Става въпрос за “Соларис” (2002 г.) – нова екранизация на знаменития роман на Станислав Лем. Любопитно е сравнението, което ще направят зрителите, за които продукцията на Тарковски е ненадмината.

Филмография