Барбра Стрейсънд
Barbra Streisand
Биография
Певица и актриса, режисьор и продуцент. Тя е единствената в американския шоубизнес, получила всички от следните награди:
- Оскар
- Тони
- Емми
- Грамми
- Златен глобус
- Кабелно асо
- NEA
- Пийбоди.
Освен това, удостоена е с наградата за цялостно творчество на Американския филмов институт, както и с наградата "Чаплин" на Филмово дружество Линкълн център.
Барбра Стрейсънд има син от първия си брак (с актьора Елиът Гулд), а от 1998 г. насам живее с актьора Джеймс Бролин.
Удивително надарената и преуспяла актриса, режисьорка, социална активистка и филантроп е родена на 24 април в еврейското семейство на Даяна и Емануел Стрейсънд. Бащата - уважаван учител - умира, когато дъщеря му е едва на петнадесет месеца. Като отлична ученичка в бруклинската гимназия “Erasmus Hall”, тя завършва доста млада, включва се смело и без чужда помощ в шоу бизнеса, печелейки прослушване по пеене в малък манхатънски клуб. Същата тази вечер се заражда ненадминатата кариера и горещия култ към Стрейсънд. Бързо печелеща все повече пламенни почитатели, уникалната изпълнителка привлича вниманието на музикалната индустрия на престижни прояви като “Bon Soir” и “Blue Angel”. С първата си поява на Бродуей като омразната мис Мармълстейн в “I Can Get it For You Wholesale”, тя получава широка известност. Удостоена е с наградата “Poll” на Нюйоркската драматична критика през 1962 година и с номинация за награда “Тони”.
Дебютният и албум през 1963 година за “Columbia Records” става най-продавания албум на певица за годината и й донася две от осемте й награди “Грами” - за албум и певица на годината. Тя е най-младият носител на тези две награди. “The Second Album”, както и “The Third Album”, постигат златен успех, последван от “People” - който отново е номер едно и й донася следващата награда “Грами” за най-добра певица. Притежаваща един от най-редките гласове в музикалната история, тя остава най-успешната и най-дълго задържалата се на върха музикална актриса. Тя е избрана от всички най-големи бродуейски примадони, за да играе ролята на покойната велика комедийна актриса Фани Брайс в пищната продукция на Бродуей “Funny Girl”. През 1964 г., в момента, в който завесите се вдигат, шоуто и звездата в него стават безспорни хитове. Две седмици по-късно момичето от Бруклин се появява на корицата на списание “Time” - място, което рядко се отрежда на актьори, особено толкова млади. Критикът Уолтър Кер пише: “Всеки знаеше, че Стрейсънд ще стане звезда. И ето че стана”. За второто си шоу на Бродуей тя печели втора номинация за Наградата “Тони”. Тя повтаря триумфа си с “Funny Girl” в Лондон, където критиката й отсъжда награда за най-добра главна роля в мюзикъл за сезона 1965/66 година. Безспорен успех е десетгодишният договор, който тя подписва със CBS за продуциране и участие в ТВ шоу-програми. Той е резултат на постоянния й стремеж към качество, което бързо става неин отличителен знак. Договорът й осигурява пълен артистичен контрол - нечуван за никого дотогава, толкова млад и без опит в телевизията. Първият спектакъл ”My Name Is Barbra” през 1965 година е определен като “кулминационна точка в американския шоу-бизнес”.
Печели пет награди “Еми”, включително и една лично за звездата. Четирите спектакъла, които следват, включително незабравимия “Color Me Barbra”, постигат изключително висок рейтинг и критична оценка. 24 години по-късно първите два са пуснати на видео и стават най-продаваните касети. Между дузината й албуми и записи “The Broadway Album” се радва на особен интерес и става номер едно, донасяики й три номинации за наградата “Грами” и невероятно, осмата й награда Грами за най-добра певица. Последвалият “Back to Broadway” е само един от шепата записи, който става номер едно по продажби в първата седмица от пускането си. Между попмузиката, шоу-програмите, рока и баладите, тя дори записва класически албум озаглавен “Classically Barbra”, който също печели куп номинации.
37 от албумите й са оценени като златни. 21 са получили платинен ранг, а 7 - мултиплатинен. Тя още е на върха след десетилетия в попмузиката. Преди изборите през 1968 година, тя представя първия си пълнометражен концерт на живо, за да събере средства за кандидати, защитаващи социалните й възгледи. Представен пред нейни гости в калифорнийския й дом “Barbra Streisand - One Voice” жъне огромен успех в ефира на телевизия НВО. Събраните от нея пари помагат за избирането на петима кандидати и променят баланса на силите в Сената на САЩ. Над седем милиона печалби от шоуто са използвани за благотворителност чрез фондацията на Стрейсънд.
Постиженията на Барбра Стрейсънд са внушителни. Тя е още съвсем млада звезда на Бродуей, в телевизията и в музиката, когато отива в Холивуд - едно пътуване, което тя прави изцяло по своя инициатива. Най-напред играе във “Funny Girl” (1968, реж. Уилям Уайлър), като повтаря ролята си, превърнала я в лицето на Бродуей. Рядко някой е правил толкова обещаващ кинодебют. Тя е удостоена с “Оскар” за най-добра актриса за 1968 година, както и със “Златен Глобус” и наградата “Звезда на годината” на Националната асоциация на собствениците на киносалони.
Следващите й два големи филма също са вдъхновени от мюзикъли - хитове на Бродуей. През 1969 г- тя се снима в “Хелоу, Доли!” (реж. Джийн Кели), а на следващата година - в “On a Clear Day You Can See Forever” (1970, реж. Винсънт Минели). После участва в “The Owi and The Pussycat” (1970, реж. Хърбърт Рос), заедно с Джордж Сегал, който също играе в “Огледало с две лица”. През 1972 година се снима в друга популярна комедия - “Какво става, докторе?” (1972, реж. Питър Богданович), последвана от “Нагоре по пясъчния ров” (1972, реж. Ървин Киршнър) - първият филм на нейната компания “Barwood Films”. Направен в сътрудничество с “First Artists” - голяма продуцентска компания, в която тя е партньор, това е един от първите забележителни филми, който разказва за едно зараждащо се феминистко движение.
През 1973 година незабравимия “The Way We Were” (реж. Сидни Полак), и донася отново номинация за “Оскар” за най-добра актриса. През следващите две години тя се снима в “For Pete’s Sake” (1974, реж. Питър Йейтс) u “Funny Lady” (1975, реж. Хърбърт Рос). Следващият й филм е “A Star Is Born” (1976, реж. Франк Пиърсън) - първият игрален филм, в който тя самата отдава енергията и проницателността си като продуцент. Този филм и донася втори “Оскар”, спечелен в неочаквана категория. Тя получава наградата за любовна тема от филма - “Evergreen”, което я прави първата композиторка, наградена от Академията за киноизкуства и науки.
През 1979 година тя участва и копродуцира “The Main Event” (реж. Хауърд Зийф). Две години по-късно взема участие в “All Night Long” (1981, реж. Жан-Клод Трамон). През 1968 година, когато тя едва е завършила първия си филм, прочита един интригуващ разказ от Исак Башевис Сингер, озаглавен “Yentl, the Yeshiva Boy” и се надява да го превърне във втория си филм.
15 години по-късно, като резултат от нейната тържествуваща страст, упорство и репутация във филмовия бизнес, мечтата й се сбъдва. Сниман в непознати чужди места, амбициозният (а според някои невъзможен), проект отбелязва първия голям филм, в който една жена изпълнява изключително сложна роля - тя режисира, продуцира, написва сценария, играе главната роля и пее. Филмът “Yentl” печели пет номинации за “Оскар” през 1984 година и една награда - за оригинална музика на Мишел Льогран, както и “Златен глобус” за най-добър мюзикъл. За режисьорския си дебют Стрейсънд е наградена със “Златен глобус”. (Това е една от 11-те й награди “Златен Глобус”.)
Стрейсънд е невероятно стриктна при избора на художествен материал. Тя не се снима в нов филм до участието си през 1987 г. в “Nuts”(реж. Мартин Рит). Заедно с чудесните си партньори, тя играе умна жена с тежък, антисоциален характер, дължащ се на трудно детство. Тя е и продуцент на силната драма, написала е и музиката. Оттогава до 1991 г. Барбра не прави нов филм.
Първият й следващ проект е “Принцът на приливите”. Тя отново се изявява като тотален автор, като режисира, продуцира и играе главната роля - на психоаналитичка от Ню Йорк, оплетена в мрежата от тайни на едно южняшко семейство. Филмът се приема изключително добре и от зрителите, и от критиката. Той получава 7 номинации за “Оскар”, включително и за най-добър филм. Стрейсънд става третата жена, номинирана за най-добър режисьор от Режисьорската гилдия в Америка.
Днес, Барбра Стрейсънд от киното, телевизията и музиката се пренася в сферата на политиката, филантропията и академичността.
В личния си живот, Стрейсънд има два брака - един (1963 - 1971) с актьора Елиът Гулд, завършил с развод и от когото има син, днешния актьор Джейсън Гулд, и един от 1998 г. насам с актьора Джеймс Бролин. Живеят в Малибу, Калифорния.
