Матийо Касовиц
Mathieu Kassovitz
Биография
Един от най-предизвикателните млади режисьори във Франция - Матийо Касовиц - си създаде име както с взривоопасните теми, които изследва във филмите си, така и с разгорещените спорове, които те предизвикват. Може би най-прочутият филм на Касовиц - „La Haine” /„Омраза”/ от 1995 - предизвика едновременно екзалтацията на критиката и взрив от възмущение сред разпозналите се в историята за междурасовите напрежения в Париж. Насилието е още по-силно в „Assassins” - филм от 1997, също провокирал едновременно ярост и възторг с откровеното си съдържание. Роден в Париж на 3 август 1967, Касовиц отрано изглежда предопределен за кариера в киното. Син на режисьора Петер Касовиц, Матийо дебютира през 1981 в творбата на баща си „Au Bout du Bout au Banc”. Същата година се явява и в „L'Année Prochaine....Si Tout Va Bien” с Изабел Аджани. Дебютът му като режисьор е десет години по-късно с „Cauchemar Blanc”, но филмът, с който за първи път привлича вниманието, е “Metisse” (известен и като Café au Lait) през 1993. Тук той играе и главната роля, справяйки се отлично с яркото и все пак комично изследване на междурасовите отношения в Париж - тема, която по-късно ще развие много по-брутално в „La Haine”. През 1994 Касовиц се снима и като актьор в документалния „3000 Scenarios Contre un Virus”. Филмът, вдъхновен от 3000 идеи на френски ученици, се състои от 30 кратки откъса за вируса на СПИН. Това забележително постижение е последвано от нова актьорска изява на Касовиц в „Regarde les Hommes Tomber” през1994. И този филм се радва на успех сред критиката, като освен това е добра подготовка за следващия проект на Касовиц - „La Haine” (1995). Признатата за шедьовър лента печели поредица от награди, включително и приза за най-добър режисьор в Кан и три награди на Френската киноакадемия, сред които и тази за най-добър филм. След този успех Касовиц минава на по-„леки”, но не по-малко интересни теми. С главната роля в „Un Hero Très Discret” (1996) на глуповатия си, но симпатичен герой, Касовиц напомня на публиката за по-„светлата” си страна, проличала и преди в „Café au Lait”. Този аспект на личността му остава актуален и в следващата му роля – в комедията „Mon Homme” (1996), където се събира отново с партньорката си от „Discret” Анук Гринбер. Но Касовиц скоро се завръща на режисьорския стол, за да хвърли отново поглед към по-тъмната страна на човешката природа с „Assassins”, през 1997. С участието на Мишел Серо в ролята на пенсиониран наемен убиец, и на Касовиц като протеже на Серо, филмът предизвиква разпалени спорове заради прекомерното насилие, което се лее от екрана. Независимо от възмущението, „Assassins” печели одобрението на критиците и отново затвърдява позицията на Касовиц като техен любимец. Същата година Касовиц прави малка роля в „Петият елемент” на Люк Бесон, а през 1998 играе с редовния си партньор Венсан Касел в „ e Plaisir”. През 2000 г. в трилъра „Пурпурните реки” Касовиц работи със звездите Жан Рено и Венсан Касел. Историята е за двама детектви, разследващи серия зловещи убийства в уединен планински университет. Стилната визуална адаптация на романа на Жан Кристоф Гранже се представя добре във френския боксофис и е номинирана за 5 награди „Сезар”. За широката публика актьорът-режисьор е по-познат с очарователното си превъплъщение в ролята на Нино в европейския хит „Амели Пулен” (2001), като режисьор на трилърите „Пурпурни реки”, като актьор в комедията от 2002 „Астерикс и Обеликс срещат Клеопатра”, като свещеника в драмата на Каста-Гаврас „Amen” (номинация за „Сезар” за най-добър актьор). А на следващата година Касовиц режисира първия си англоезичен филм - трилърът с Хали Бери и Робърт Дауни-Младши „Готика”. Като творец, чувстващ се еднакво удобно пред и зад камерата, Касовиц изглежда предопределен за дълга и плодотворна кариера, но и досега е направил достатъчно, за да бъде определен като една от най-значимите личности във френското кино от 90-те години насам. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}