Ана Пакуин
Anna Paquin
Биография
Ана Пакуин - канадката, отраснала от 4-годишна в Нова Зеландия и от 16-годишна в САЩ, чийто единствен актьорски опит е бил ролята на скункс в училищна пиеса, удиви кинозрителите от цял свят с превъплъщението си в сърдитата, малка дъщеря на Холи Хънтър в приетият с възторзи филм "Пианото" (1993). Ана, която с получения за играта си Оскар стана втората най-млада победителка в историята на наградите, вече доказа, че "Пианото" е бил само началото на забележителна кариера. Момиче с широка обща култура и деликатно чувство за хумор Пакуин се утвърди като една от най-талантливите и очарователни млади актриси, които работят в съвременното кино. Тя игра малката Джейн във филма от 1996 "Джейн Еър" на Франко Дзефирели и ролята на Ейми Алдън в пленителната семейна история "Полет към дома" (1996).
Обяснението за бързия възход на Пакуин към славата често е причина за объркване в медиите, докато не стане ясно, че тя е просто обикновено момиче, което е надарено с необикновен талант. Има двама агенти - Гейл Коуан в Нова Зеландия и агенцията Уилям Морис в Лос Анджелис, но нито те, нито родителите й имат голямо влияние относно филмите, в които избира да участва. "В крайна сметка", казва тя, "решението винаги е мое".
Родителите на Пакуин се разделят, докато тя се снима в "Полет към дома" (1996) в Канада. В нощта на Оскарите за 1993 е голямата изненада (и изненаданата) победителка в състезанието за наградата на Академията за най-добра актриса в поддържаща роля. Тя замръзва с широко отворени очи пред микрофона и около 20 секунди с усилие се опитва да си вземе дъх, преди да събере сили за благодарствената си реч.
След развода на родителите си, момичето се премества в Лос Анджелис с майка си и сестра си, за да бъде по-активна в кинокариерата. Там през 2000 г. завършва и гимназия Windward School, скоро след това се мести в Ню Йорк. Преходът от дете-звезда към млада актриса става факт още с участието й в "Хърлибърли" (1998) заедно с Шон Пен, Кевин Спейси и Мег Райън и в "Разходка на луната" (1999) редом до Даян Лейн, Виго Мортенсен и Лив Шрайбър. Следващата роля на Пакуин, вече експерт в образите на проблемни тийнейджърки, е в популярния научнофантастичен филм "X-Мен" (2000). Същата година тя играе и в "Почти известни" на Камерън Кроу и в "Да откриеш Форестър" на Гюс Ван Сант.
Ана съчетава учението си (само една година - 2005) в Колумбийския университет с игра на нюйоркската театрална сцена и още няколко филма: "25-тият час" (2002), "Х-Мен 2" (2003), "Изобретателят" (2004). Между 2001 и 2004 г. акцентира на театъра - в постановки в Ню Йорк и Лондон.
Ана Пакуин за себе си и работата си:
"Никой от героите, които съм играла, не прилича на мен. Това би било отегчително. И нямаше да е актьорска работа."
"Да си тийнейджър и да си мислиш, че никой не те разбира, с малко преувеличение е същото като да си мутант!"
"Има много малко филми или пиеси за истински щастливи хора със съвършен живот. Обикновено всеки е прецакан в някакво отношение и тук е трудното в работата ми, как да покажа правдоподобно и реалистично проблемите на някой при положение, че всъщност обикновено не знам нищо за този тип проблеми. Не че моят живот е съвършен. Не мисля, че бих могла да бъда непрекъснато щастлива!"
"Правя това, което смятам за правилно. Най-хубавото в моята работа е, че мога да се опитвам да бъда съвсем различен човек, без това да ми съсипе живота."
От 2010 г. Пакуин е омъжена за английския актьор Стивън Мойър, с когото се запознават три години по-рано на снимачната площадка на тв сериала на HBO "Истинска кръв". Има 2 деца близнаци, син и дъщеря.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}