Пол Верховен
Paul Verhoeven
Биография
“Доста хора живеят със странната идея, че филмите могат да подтикват към насилие. Но моето съвсем честно мнение е, че филмите единствено отразяват насилието във обществото.”
Ранното детство на Верховен преминава през мрачните години на Втората световна война. Започва да се интересува от кино по време на шестте години в Университета в Лайден, където става доктор на математическите и физически науки през 1964 г. и прави първите си късометражни филми. Служи в Кралския военен флот като кино-документалист. Най-важният момент за него по това време е решението да му бъде възложено създаването на филм, който да се отбележи тристагодишнината на холандския военен флот. Резултатът се нарича The Marine Corps (Het Korps Mariniers), a удивителен 23-минутен документален филм, удостоен с Сребърно слънце на фестивала на военните филми във Франция.
Отново в цивилния живот, Верховен избира окончателно да живее около камерите и започва работа в холандската телевизия. 12-те епизода на феноменалния приключенския сериал от 1969 г. “Флорис” (с Рутгер Хауер в ролята на холанския срнедновековен Айвън Хоу) правят името на Пол Верховен много популярно.
Верховен се прехвърля в игралното кино с "Дневникът на една проститутка", известен още като “Business Is Business”. През 1971 комедията става четвъртият най-гледан филм в историята на холандското кино. През 1973 следва еротичната драма “Турски локум”, която е номинирана за Оскар за най-добър чуждоезичен филм, а военната драма "За кралицата и отечеството" ("Soldier of Orange", 1977 г.) му носи международно признание. Тези два фирма се считат за едни от най-добрите холандски филми, създавани някога.
След “Gone, Gone” за телевизията, Верховен отново е в заглавията на вестниците и списанията и пак оглавява класациите с филма, “Spetters” през 1980. Следват “The Fourth Man” и “Flesh + Blood” - първият му финансиран с американски пари филм .
Така стигаме до първия му голям международен хит – “Робокоп” (1987), научнофантастична сага за полицейски служител, превърнат след смъртта си в разрушителна машина – изкусен, ярък, леко насмешлив филм за възкресението, завладял публиката по цял свят. Филмът е и шампион в боксофисите през лятото на 1987. След “Робокоп” идва още един блокбъстър - “Зов за завръщане”. Той пък е хитът на летния сезон през 1990 година. С участието на Арнолд Шварценегер и Шарън Стоун, тази приказка за вмешателство в съзнанието през 21-ви век получава две номинации за Оскар и печели наградата на Академията за зашеметяващите си специални ефекти.
Сравнително все още новият в Холивуд чужденец прави следващия си удар – “Първичен инстинкт”, хит №1 през 1992 година. С участието на Майкъл Дъглас и Шарън Стоун, тази силно драматична, предизвикателна история е безспорно филмът, за който се говори най-много през цялата година. През 1995 противоречивия режисьор показва тъмната страна на Лас Вегас в “Showgirls”, филм, повдигащ лъскавата завеса и показващ действителното, плашещо лице на този град. Преди “Човек без сянка” (по мотиви от “Невидимия” на Хърбърт Уелс, с Кевин Бейкън в главната роля), Верховен се завръща към научнофантастичния жанр със суровото и въодушевяващо забавление “Звездни рейнджъри”.
Режисьорът е сред най-провокативните, дръзки, предизвикателни и протоворечиви в съвременното развлекателно кино днес. От автор на четирите финансово най-успешни филми в историята на холандското кино, той се превърна в един от най-уважаваните, влиятелни кинодейци в Холивуд, където работи в продължение на около 20 години (1983 - 2006), след което се завръща в Холандия. Колкото и разнообразна да изглежда филмографията му, всеки от филмите му свети с безкомпромисна визия, очарова с морални дилеми и страст към киното. Той си създаде репутацията на режисьор, чието необуздано творчество е честно и понякога брутално с откровеното си изобразяване на сексуалността и насилието.
Със смесените си послания, творчеството на Пол Верховен отразява сложното начало на 21-ви век с размитите граници между мечти и реалност - и без готови отговори. Военният му трилър "Чeрната книга" (2006) получи номинация от Британската академия, два пъти е селектиран за Златна палма от Кан - с "Първичен инстинкт" (1992) и с "Тя" (2016), има три номинации за Европейските филмови награди и различни отличия от много кинофестивали.
В личния си живот, Верховен е женен от април 1967 г. за Мартине Турс (Мартине Верховен),с която имат две или три деца.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}