Ищван Сабо
Istvan Szabo
Биография
Един от безспорно един от най-изтъкнатите представители на новото унгарско кино, възникнало през 60-те - Ищван Сабо - заслужи международно признание с филмите си, които с много емоция, нежност и гняв рисуват ярки картини от съвременната европейска история и в частност от въздействието на Втората световна война върху унгарското общество.
През 1961 завършва режисьорския факултет на будапещкия Институт за театрално изкуство и кино, където учи в класа на Феликс Мариаши. През 1962 работи като асистент-режисьор във филма на Янош Хершко „Диалог”. Една от първите му самостоятелни работи - късометражният филм „Концерт”, сниман през 1963 г. - е отбелязана с номинация за „Оскар”.
В първите си пълнометражни игрални филми Ищван Сабо с успех използва стила, присъщ на кинопроизведенията от френската „нова вълна”. Филмите му, пронизани от лирически интонации, са основани на автобиографични сюжети. Те привличат зрителите с личностното обаяние на автора, което преди това рядко се наблюдава в унгарското кино. „Време на илюзии” (1964), „Баща” (1966) и „Филм за любовта” (1970) се явяват като полуавтобиографична трилогия, в която режисьорът разказва за най-важните теми на своята младост.
Филмът „Време на илюзии” става произведението, предизвикало сериозен отклик сред колегите му и завоювало награди на няколко представителни международни и национални кинофестивали, в това число в Локарно, където му е присъден специалният приз на журито. Скоро филмът е включен в числото на така наречената „Будапещенска дузина”, тоест най-добрите унгарски киноленти от периода след национализацията на унгарската кинопромишленост. „Улица Пожарникарска 25” (1973) разказва биография на едно поколение. След премиерата на кинопоемата „Будапещенски приказки” (1976) Сабо снима „Доверие” (1979), който става един от върховете в неговото творчество . За разлика от мозаечното повествование във филмите от предишния му период, „Доверие” се отличава с линейно изграден сюжет - в него с необикновено художествено напрежение се разказва за взаимоотношенията на двама души, слещнали се в ада на войната.
През 1981 година на екран излиза филма „Мефисто”, който печели около 20 награди от различни международни кинофестивали, между които и „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм. Това е пронизителна в драматизма си история на талантлив в художествено отношение, но „бездарен” в морален план актьор, който не е способен да откаже да служи на нацистите. Заедно с двата следващи филма (също с номинации за „Оскар” - „Полковник Редъл” /1984/ (история за възхода и падението на австроунгарски полковник, изнудван заради хомосексуалността си) и „Ханусен” (1988), „Мефисто” съставя своеобразна трилогия. Задълбоченото изследване на връзката между твореца и властта утвърждава Сабо като един от най-значимите режисьори на своето време.
През януари 2006 стана известно, че като студент Ищван Сабо е бил агент на Трети отдел в бившите унгарски тайни служби. Писал е доноси за свои състуденти и колеги режисьори, актьори и актриси като Миклош Янчо и Мари Тьорочик. След като веднага призна, че е бил информатор на тайните служби по времето на комунистическото управление в Унгария, 67-годишният режисьор заяви в интервю, че е давал сведения за свои колеги студенти в Театралната академия в Будапеща, като целта му била да спаси живота на съученик, участвал във въстанието срещу комунистическия режим през 1956 г. „Благодарен съм на съдбата и се гордея със случилото се след това", каза Ищван Сабо. „Работата за тайната полиция бе най-смелото и безстрашно дело в живота ми. Говорих глупости, за да отклоня вниманието от лицето, което трябваше да защитим”, допълни той.
Сабо не посочва името на човека, на когото твърди, че е помогнал, нито пък разказва повече подробности за работата си за тайните служби. По този повод известен унгарски журналист писа: „Сега е моментът да погледнем с нови очи „Мефисто”. Ясно е, че Сабо е режисирал собствената си съдба в този филм. При това майсторски."
От 90-те години насам унгарският режисьор засне няколко филма на английски език. Първият беше „Meeting Venus (1991) с Глен Клоуз в ролята на прочута шведска оперна прима. През 1999 засне още един филм на английски език - „Съншайн”. В епичната историческа драма, проследяваща променливата съдба на семейство унгарски евреи в продължение на почти 150 години, Рейф Файнс играе три роли в компанията на Роузмери Харис, Джеймс Фрейн и Уилям Хърт. Последваха още филми на английски – „Извънредни мерки” (2001), със Стелан Скарсгаард и Харви Кайтел, в който режисьорът се връща в окупирания Берлин през 1945 г., където известен симфоничен диригент е разследван за военни връзки с нацисти от елита. През 2004 излезе „Да бъдеш Джулия” с Анет Бенинг, Джереми Айрънс и Майкъл Гамбън, по романа на Съмърсет Моъм. Последният засега филм на Ищван Сабо е унгарският „Роднини” с Олег Табаков и участието на самият Иржи Менцел, дублиран на унгарски от Ищван Сабо. С „Роднини” режисьорът отново не изпуска шанса да ни напомни, че абсолютната
власт покварява абсолютно, макар и този път с абсурдистки комедиен тон.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}