Чеви Чейс
Chevy Chase
Биография
Чеви Чейс често е споменаван като една от най-харесваните комедийни личности на своето поколение, въпреки че внезапната популярност, която постигна само за един сезон в Saturday Night Live, никога не му стигна за нещо повече от два хитови филма - и нищо особено след 80-те години на миналия век. Преждевременно оплешивяващият, интелигентен, бързо говорещ Чейс създаде два класически образа, забележителния Ървин Флечър (известен като Флеч) и героя във „Ваканция…”, Кларк Грисуолд, но в кариерата му засечките и пропуснатите възможности, се оказаха повече от брилянтните комедийни моменти. Роден на 8 октомври, 1943 в Ню Йорк, Корнилиъс Крейн Чейс става известен като "Чеви", прекръстен така от баба си на името на богаташкото градче в Мериленд. Високият 1,93 бъдещ автор и актьор учил в колежа Бард, където станал бакалавър по английска литература. С разнообразна трудова биография от времето преди да се прочуе (учител по тенис, шофьор на камион, барман), преди да навърши 30, Чейс става известен като сценарист на „The Smothers Brothers” и „National Lampoon”, откъдето се стига и до доходоносната поредица филми с Ваканция в заглавието. Първият опит на Чейс като изпълнител е в нюйоркската комедийна „работилница” Channel One, което води до филма от 1974 „Groove Tube”. Благодарение на този филм Чейс е забелязан и нает от Лорни Майкълс за първия сезон на Saturday Night Live през 1975. Първоначално ангажиран като сценарист, Чейс все по-често започва да се появява от другата страна на камерата в една от рубриките на шоуто. С ключовата си фраза "Добър вечер, аз съм Чеви Чейс, а вие не сте" и благодарение на много смешните си имитации на президента Джералд Форд, Чейс бързо става един от най-популярните в шоуто и печели награди Еми и като сценарист, и като актьор. Той напуска само след един сезон за да търси успех в киното, но не успява да го намери преди „Caddyshack” (1980), където играе богат професионален състезател по голф, самоуверен и поне три пъти по-саркастично остроумен от всеки останал. Това поведение става и запазена марка на Чейс. По време на снимките на следващия си проект, „Modern Problems” (1981), Чейс едва не загива от електрически удар, когато при един от геговете електрическите крушки, свързани с тялото му, предизвикват късо съединение. Преживяното го хвърля в тежка депресия. Но той се възстановява и връща формата си през 1983 със създаването на „National Lampoon's Vacation”, първият от поредицата от четири филма за епичните злополучия на семейство Грисуолд („European Vacation” [1985], „Коледна ваканция” [1989], „Vegas Vacation” [1997]). Като гламавия баща Кларк, Чейс превръща филма в голям хит и създава един незабравим герой, въпреки че продълженията не са приети толкова добре. Другият голям хит на Чейс се появява през 1985, когато той е в ролята на едноименния главен герой във „Флеч”, според мнозина - най-добрият филм на актьора и този, в който остроумието и способността му да играе с думите си личат най-силно . Като вестникарски репортер под прикритие с готов отговор на всичко – без да говорим за глупашката му маскировка - Чейс създава класически комедиен герой с невероятния талант да обърква противниците си. Чейс отново е в същата роля и в продължението „Fletch Lives” през 1989. Чейс постига умерен успех и в партньорство с други знаменитости от Saturday Night Live в противоречиво приетите комедии „Ние, шпионите” (1985) и „Three Amigos!” (1986); тези филми си имат верни фенове, въпреки че не са обсипани с хвалебствия от критиците като „Флеч” и „National Lampoon's Vacation”. Независимо от пълния със звезди актьорски състав, „Caddyshack II” (1988) не постига нищо и от началото на 90-те, Чейс губи статута си на актьор, който винаги може да разсмее публиката. С широко известните неуспехи на „Nothing But Trouble” (1991) и „Cops and Robbersons” (1994) и колосалния провал на шоуто му, с което се завръща във Fox (прекратено само след два месеца), 90-те едва ли са любимото десетилетие на Чейс. А на всичко отгоре, през 1995 е арестуван за шофиране в пияно състояние - и това е само един инцидент, кариера, преди това изпъстрена с наркотици и алкохолни излишества. През последните години, Чейс предпочита семейни или детски филми – като „Мъжът в къщата” (1995) и „Снежен ден” (2000). Това принуждава Чейс да откаже ролята, която би могла да се превърне в голямото му завръщане – същата роля, с която Кевин Спейси спечели Оскар в „Американски прелести” (1999); ако Чейс беше приел, вероятно щяхме да гледаме съвсем различен филм… Нет Фокус
