Кшищоф Кешловски
Krzysztof Kieslowski
Биография
...Ето защо започнах да снимам игрални филми... Необходимо е героите да се занимават с любов -- моля... Някой трябва да умре? Моля. След миг отново става жив и невредим... Капка глицерин в окото – ето ви и сълзи. Впрочем, няколко пъти успях да снимам и истински сълзи – и това е нещо съвсем друго. Но по-добре е с глицерин – страхувам се от истинските сълзи. В мен се появява чувството, че влизам там, където не трябва да се влиза. Това е главната причина за моето бягство от документалните филми. Кшищоф Кешловски. За себе си. Кшищоф Кешловски е роден във Варшава на 27 юни, 1941. Между 1957 и 1962 година учи в професионалното училище за технически театрални кадри. След това учи режисура във филмовото училище в Лодз от 1964 до 1968. Дипломира се с документалния филм От град Лодз (Z miasta Lodzi). Телевизионният му дебют е с документалния филм Снимка (Fotografia) през 1969. Известно време работи в документалното студио, WFD. През 1974 се присъединява към творческия колектив Tor (Zespol FIlmowy "Tor"), на който става заместник директор през 1984, а по-късно и директор. В ранните си години прави поредица от документални филми, най-известен от които е Работници '71 (Robotnicy '71), за стачкуващите в Шчечин през 1971. С Първа любов (Pierwsza milosc) печели наградата Златен Дракон на международния фестивал на късометражните филми в Краков през 1974. Първият му пълнометражен филм, Персонал (Personel), е направен за телевизията през 1975 и печели 1-ва награда на кинофестивала в Манхайм, Германия. През следващите години Кешловски работи за телевизията, като снима и документални, и игрални филми. Режисира и поредица от театрални постановки, включително и собствената му пиеса, Биография (Zyciorys) в Стари театър в Краков (1978). Първият игрален кинофилм на Кешловски излиза през 1976 - Белегът (Blizna). Този филм печели 1-ва награда на кинофестивала в Моска и утвърждава Кешловски като водеща фигура в полската школа в киното на 'морална загриженост'. Следващият му филм, Сляп шанс (Przypadek), е направен по време на зараждането на движението Солидарност, но е забранен след въвеждането на военното положение през декември 1981 и остава на рафта до 1987 година. През 1984 Кешловски прави Без край (Bez konca), първият филм, на който е съсценарист с адвоката Кшищоф Песиевич. Следващият му проект е Декалог (Dekalog), 1988. Но преди това през същата година излизат два филма – Кратък филм за убийство и Кратък филм за любовта (по-късно съкратените им версии влизат под номер 5 и 6 в Декалог). Ето накратко съдържанието на първия от тези два филма: Младият Яцек убива безпричинно и с особена жестокост шофьор на такси. Пьотр, току-що дипломиран юрист, е назначен за защитник на бързо заловения Яцек. Няма смекчаващи вината обстоятелства, нито ясен мотив за убийството. Яцек е осъден, признат за виновен и екзекутиран чрез обесване. След първия си случай, Пьотр остава с горчиво съмнение – има ли право законът, в името на народа, да убива хладнокръвно? На пръв поглед обикновена история, но всеки подръжник на смъртното наказание трябва да гледа този брутално откровен и шокиращо въздействащ филм. През 1990 заедно с Песиевич, Кешловски написва Двойният живот на Вероника (La Double Vie de Veronique), заснет във Франция и Полша. Последната им обща работа е известната трилогия Три цвята (Trois Couleurs), реализирана през 1993 и 1994 година. На 13 март, 1996, след втори инфаркт и два дни след поставяне на байпас Кшищоф Кешловски умира. Първият инфаркт е бил през август предишната година. Независимо от лошото си здравословно състояние, Кешловски не е спирал да работи. Последният му проект е бил нова трилогия, по съвместен сценарий с Кшищоф Песиевич, наречена "Ад, чистилище, рай". За своите филми Кешловски е награден с множество награди от филмови фестивали по цял свят: Краков (1974, 1975, 1977, 1979), Манхайм (1975), Гданск (1975, 1976, 1979, 1988), Москва (1979), Кан (1988, 1991), Венеция (1989, 1993), Берлин (1980, 1994), Дан Себастиан (1988), Чикаго (1980), Лион (1979) и Сао Пауло (1988). През 1994 Кшищоф Кешловски води майсторски клас Амстердамския летен университет, посветен на отношенията на режисьора с актьорите. Кешловски: "Аз обичам актьорите. За тяхно удобство съм готов на много, много промени в сценария и по време на снимките. Колкото по-удобно се чувстват, толкова по-добре си вършат работата ". Пред участниците в класа, Кешловски формулирал 10-те заповеди (от автора на “Декалога”(!) за режисьора. Ето някои от тях: - Стойте близо до актьорите! - Помагайте на актьорите да почувстват това, което трябва да чувстват! - Всички актьори са различни! - Всяка идея - ваша идея! - Не гледайте - виждайте! Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}