Биография

Елизабет Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон, но семейството се премества през 1939 г. в Лос Анджелис, за да избегне ужасите на Втората световна война, която започва в Европа. Лиз дебютира в киното едва 10-годишна във филма "There's One Born Every Minute". Малката чернокоса красавица с изумителните виолетови очи привлича вниманието на холивудските продуценти от "Метро Голдуин Майер", които й предлагат дългогодишен договор. От детските си роли във филми за кучето Ласи "Lassie Come Home" (1942) и други подобни тя постепенно започва да се превъплъщава в романтични девойки във филми, като "Бащата на булката" (Father Of The Bride, 1950), "Father's Little Dividend" (1951) и др. Макар че няма професионално актьорско образование, младата Лиз Тейлър покорява с изумителната си красота, с пластика и не на последно място с рано проявилата се чувственост. Тези качества й носят успех в екранизацията на Джордж Стивънс по романа на Теодор Драйзер "Американска трагедия", излязла през 1951-а година под заглавието "Място под слънцето" (A Place In The Sun). Много скоро прелестната актриса става звезда от национално значение за Америка, благодарение не само на своите изпълнения в киното, но и на любопитните перипетии в личния си живот, които стават предмет на всенародно обсъждане. Нейните здравословни проблеми (Елизабет много често е трябвало да претърпи различни хирургически операции), проблемите с фигурата, алкохолизма и разбира се многобройните бракове и любовни афери - всичко това е чудесна храна за жълтата преса. Елизабет Тейлър се е омъжвала 8 пъти, в това число на два пъти за актьора Ричард Бъртън. Светската хроника доста дълго време се подхранва с пикантериите, свързани с взаимоотношенията между двете звезди, които са били пословични със своята неуравновесеност. Личните неуредици и жизнени трагедии (гибелта в самолетна катастрофа на третия й съпруг, продуцента Майкъл Тод) не само добавят драматични щрихи в ореола около нейната личност, но и стимулират творческия потенциал на актрисата. Именно богатият личен опит й помага да се справи с такива сложни психологически роли, като тази на Меги от "Котка върху горещия ламаринен покрив" (Cat On A Hot Tin Roof, 1958), а също и на Глория от "Внезапно, миналото лято" (Suddenly, Last Summer, 1959), макар че първия си "Оскар" получава за не много успешното си изпълнение във филма "Butterfield 8" (1960). Но затова пък втория си "Оскар" Елизабет получава напълно заслужено - за ролята на Марта във великолепната екранизация по пиесата на пиесата на Едуард Олби "Кой се страхува от Вирджиния Уулф?" (Who's Afraid Of Virginia Woolf?, 1966). В този филм тя изиграва блестящо по-възрастна от себе си жена, принадлежаща към малко познатите й университетски кръгове. Тази, както и още 10 други роли, Тейлър изпълнява в партньорство с Ричард Бъртън. Най-знаменито ще остане обаче тяхното първо съвместно появяване на екрана - в суперпродукцията "Клеопатра" (Cleopatra, 1963). Именно по време на снимките на този филм пламва искрата на любовта между двамата. Но тогава и двамата били семейни, което не им пречи съвсем скоро да се разведат и през 1964 г. да сключат брак, просъществувал до 1974 г. Оженват се отново през 1975 г., но вторият им съюз е още по-краткотраен. Разпада се само след една година. Двамата имат дъщеря, която се казва Мария. Ричард Бъртън умира през 1984 г. През 1976 г. Елизабет се снима в първия американо-съветски филм "Синята птица" (The Blue Bird, по Метерлинк). Независимо от преследващите я непрестанно болести, тя не се предава и продължава да работи - през 1994-а година блесва и в комедийно аплоа - в "Семейство Флинтстоун" (The Flintstones). Тейлър никога не се е затваряла в себе си, както са правили други холивудски легенди, например Грета Гарбо и Марлен Дитрих. За известно време тя даже развива и политическа активност, в качеството си на съпруга на сенатора от Републиканската партия на САЩ Джон Уорнър. А през последните години хвърля немалко усилия и средства за създаването на благотворителна фондация за борба с болестта СПИН.