Биография

Алберто Моравия, който й посвети книга, я нарича ”богиня на любовта". Лукино Висконти я квалифицира като „най-обаятелната и ослепителна актриса на света", а Федерико Фелини казва, че е магьосница... Родена в град Тунис, столицата на Тунис, на 15 април 1939 година като Клод Жозефин Розе Кардинале, тя привлича за първи път вниманието през 1957, след като печели конкурса "Най-красивото момиче в Тунис"; наградата й - пътуване до международния филмов фестивал във Венеция, я вдъхновява да опита кариера в киното. След като учи актьорско майсторство в римската киношкола Centro Sperimentale, дебютира на екрана през 1958 в Goha, а още същата година следва и по-голяма роля в класическата криминална комедия на Марио Моничели „I Soliti Ignoti”. През 1959 се снима в криминалната драма „Un Maledetto Imbroglio” на Пиетро Джерми. Макар и в малки роли, играта в първите й филми е забелязана от италианските продуценти и съчетанието от красота, тъмни, блестящи очи, експлозивен сексапил и вроден актьорски талант е достатъчна, за да й гарантира пътя към славата. Някъде по това време Кардинале е обявена за новата най-сексапилна кралица на киното лично от Бриджит Бардо с думите: „Аз вече знам коя ще заеме моето място. Може да бъде само една и никоя друга. След BB (Brigitte Bardot) идва CC (Claudia Cardinale), нали?" След „Senilità” (1962) Кардинале вече е сред най-търсените актриси в италианското кино. Следват филми, снимани от някои от най-големите италиански режисьори (което по това време означава световни режисьори), включително Лукино Висконти („Роко и неговите братя”, „Гепардът", „Сандра”" 1965) и Федерико Фелини - "8 1/2" през 1963, където играе с Марчело Мастрояни и се превръща международна кинозвезда. Една от ролите, с които са я запомнили най-много зрители, бе в уестърн-епоса на Серджо Леоне „Имало едно време на Запад” (1968). Клаудия Кардинале се снима и в американски филми – ще споменем „Розовата пантера” (1964) на Блейк Едуардс, първия филм от знаменитата поредица с Питър Селърс като инспектор Клузо, и уестърна с Бърт Ланкъстър и Лий Марвин „The Professionals" (1966). От филмите й през следващите години не можем да пропуснем съветско-италианската продукция „Червената палатка” (1969) с Шон Конъри, уестърн-комедията „Петролотърсачките” (1971) с Бриджит Бардо, трилърът „Аудиенцията” (1971) на Марко Ферери с Уго Тоняци и Мишел Пиколи, заложническата драма „Goodbye e Amen” (1977) на Дамяно Дамяни, екшън-приключението „Бягство от Атина” на Джордж Косматос, политическия трилър „Саламандър” (1981) с Антъни Куиин, „Фицкаралдо” (1982) на Вернер Херцог, „Кожата” на Лиляна Кавани… общо над 100 игрални филма. Една от последните й роли в киното бе през 2003 в „А сега... дами и господа” (2002) като мадам Фалконети. През 2007 приключи снимките на „Астерикс на Олимпийските игри”, чиято премиера е предвидена за 2008. Нет Фокус