Джон Уейн
John Wayne
Биография
В памет на Джон Уейн - един от митовете на киното 26.05.1907 - 11.06.1979 Легендарният герой от уестърните ще си остане в спомените на повечето от любителите на киното, свързан с физиономията на актьора Джон Уейн, чието истинско име е Мериън Майкъл Морисън. Той е роден на 26 май 1907 г. в Уинтърсет (Winterset), щата Айова. Баща му е бил фармацевт. От малък си мечтаел да стане актьор като Рудолфо Валентино. Учил обаче в университет за адвокат. През ваканциите припечелвал в киностудията "Туенти Сенчъри Фокс", като реквизитор. Джон Уейн до такава степен се е слял със създадените от него образи, че е много трудно да се отдели актьора от легендата. Той се е превърнал в един от митовете на киното, както и някои от най-ярките филми, в които и изпълнявал главни роли. Дебютира в края на 20-те години на миналия век. Високия светлокосмладеж с открито лице и добродушна удмивка бил забелязан от гениалния кинорежисьор Джон Форд, който го препоръчал на своите колеги. Именно той му дал и псевдонима Джон Уейн, с който става известен на целия свят. Но истинската му кариера на кинозвезда започва едва десетилетие по-късно - в 1939 г., когато изиграва ролята на Ринго Кид във филма на Джон Форд "Дилижанс" (Stagecoach) - най-знаменития уестърн в историята на киното. Именно от този момент започва и митът за Джон Уейн. Освободен от военна служба, заради здравословни проблеми, този актьор се превръща на екрана в образец на твърдост и смелост, войн с горещо и отзивчиво сърце. С неговото име са свързани някои от най-великите уестърни. Такъв например е "Червената река" (Red River, 1948) на реж. Хауърд Хоукс, в който Уейн изиграва блестящо ролята на праволинеен преселник, непоколебим традиционалист, суров, но все пак дълбоко човечен. Въобще 40-те години са златната епоха в кариерата на този уникален актьор. Точно през това десетилетие излизат по екраните на САЩ и на света такива класически уестърни, като "Форт Апахи" (Fort Apache, 1948) и "Тя носеше жълта лента" (She Wore A Yellow Ribbon, 1949) на реж. Джон Форд. А после настъпва спад - уестърните излизат от мода, а на Уейн не му се иска иска да се преустройва, защото бил консервативен до мозъка на костите си. Редките му забежки извън образите на войници и каубои, които са негов специалитет, били катастрофални. Така например, Чингисхан в "Завоевателят" (The Conqueror, 1956). И все пак Уейн съумява да се възвърне на завоюваните позиции, благодарение на участието си във велики филми, като "Търсачите" (The Searchers, 1956), "Рио Браво" (Rio Bravo, 1959), "Човекът, който уби Либърти Валънс" (The Man Who Shot Liberty Valance, 1962). През 1969 г. Джон Уейн получава единствения в своята кариера "Оскар" за ролята на едноокия помощник-шериф във филма на Хенри Хатауей "Истинска доблест" (True Grit". Въпреки че най-добрата творба от последното десетилетие на дългата му кариера е и последната в неговия живот. Това е "Стрелецът" (The Shootist, 1976) на реж. Дон Сигъл, в който практически играе самия себе си: умиращ войник, който преди последния си час започва да осмисля живота си и своята легенда. Уейн изпълнява и тази последна роля с присъщите му достолепие и простота, отличаващи най-ярките от неговите многобройни екранни превъплъщения. Джон Уейн се изявява също като продуцент, а като режисьор поставя два филма: "Аламо" (1960) и "Зелените барети" (1968). През живота си се е женил 3 пъти. От първата си съпруга Жозефин, с която живял от 1933 до 1945 г. има 4 деца. Бракът с втората му жена Есперанца просъществувал от 1946 до 1954. Третата му съпруга се казвала Пилар. С нея живее от 1954-а до смъртта си на 11 юни 1979 г. От нея има още 3 деца - син и две дъщери. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}