Биография

Линда (по документи Клоринда) Фиорентино се ражда във Филаделфия на 9 март 1960 година, в италианско семейство с осем деца (две момчета и шест момичета). В родния си град Линда Фиорентино завършва колежа „Роузмонт”, като специализира в областта на политическите науки. Намерението й е да следва право и да стане юрист, но още в първи курс започва да участва активно в университетските театрални постановки и в крайна сметка взема твърдо решение да прави сценична кариера. Вече преместила се Ню Йорк, Линда се явява на прослушвания и след конкурс постъпва в студио към театър. Още след първите пробни снимки за филма си режисьорът Харълд Бекер препоръчва на Линда Фиорентино главната роля в „Vision Quest" (1985), който се превръща и във впечатляващ дебют на младата и красива брюнетка. Партнира й Матю Модейн. Привлекателната, съблазнителна актриса с леко дрезгав глас демонстрира високите си актьорски способности, в съчетание с необикновено естествен стил на актьорска игра в първите си филми. Същата година тя се снима и с Антъни Едуардс в трилъра от времената на „студената война”, „Gotcha!", в ролята на съблазнителна секретна агентка. Запомняща се е и появата й в мрачната комедия на Мартин Скорсезе "After Hours", в ролята на екстравагантната скулпторка Кики Бриджис. Следващият проект с Линда Фиорентино - филмът на Алан Рудолф "Передовой человек" (1988) - й дава голяма възможност за изява. В ролята на Рейчъл, смазаната от живота партньорка на Джон Лоун, Фиорентино показазва дълбоката ранимост на своята героиня – нещо, което не можело да се очаква предвид предишните й роли. Следващите няколко години младата актриса се позагубва във филми, гледани от малцина, като "Queens Logic" (1991) и "Chain Of Desire" (1992). През 1994 година Линда Фиорентино отново привлича вниманието с ролята на безмилостната „съдбовна” жена в "черния" филм на Джон Дал "Последното прелъстяване" (1994). Работата й е почетена с награда за най-добра женска роля от Асоциацията на нюйоркските кинокритици и Британската академия за кино и телевизия. Заснетият за кабелните телевизии филм – в немалка степен и благодарение на играта на Фиорентино - е посрещнат толкова добре, че излиза и по големите екрани. Следващите филми с Линда Фиорентино вече са по-добре познати у нас от видеотеките или големия екран. „Джейд” (1995) е еротичен трилър на Уилям Фридкин по сценарий на Джо Естерхаз, с Дейвид Карузо и Чаз Палминтери. В научно-фантастичния трилър „Незабравимо” (1996) Линда си партнира с Рей Лиота и Питър Койоти. Ролята си в един от големите хитове на 1997, „Мъже в черно”, Линда печели в игра на покер с режисьора Бари Зоненфелд, който специално я предупредил, че няма да й се наложи да се съблича (в почти всичките си филми дотогава Фиорентино има голи сцени). Особено интересно е партньорството й с Мат Деймън и Бен Афлек в скандалната комедия на Кевин Смит „Догма” (1999). В „Обикновен престъпник” (2000) е една от двете съпруги на Кевин Спейси, а в драматичния трилър „Неприкосновена свобода” (2002) е световен търговец на оръжие, взет на прицел от Уесли Снайпс. В началото на новото хилядолетие, сякаш напук на имиджа си на актриса, за която събличането не е проблем, сексапилната Фиорентино заведе съдебно дело срещу продуцент, който искал от нея да заснеме горещи креватни сцени, въпреки че договорът й съдържал клауза „без голота”. Звездата от „Последното прелъстяване” се подготвяла месеци за ролята си на художничката Джорджия O'Кийфи, когато се оказало, че продуцентът Карил Дурка има проблеми с финансирането. Дурка решил, че единственият начин да осигури парите е като изпълни филма с пикантни сцени – нещо, което Фиорентино категорично отказала, и проектът се провалил. След това продуцентът завел дело срещу нея с твърдението, че тя е причината за провала на филма. След двугодишни съдебни спорове през 2003 Фиорентино спечели делото. Нет Фокус