Биография

Въпреки, че е изиграл не една и две главни роли в най-различни филми, високият (193 см), тъмнокос и красив актьор Кристофър Рийв винаги ще бъде съвършеният Супермен за цяло поколение почитатели на "Мъжа от стомана". Това, че в крайна сметка и характерът му се оказа толкова железен, колкото беше физиката му в едноименния филм, само направи още по-ярка, но и вдъхновяваща, трагедията през последните десет години от живота му, белязани от злополука през 1995, довела до почти пълна парализа. Рийв се ражда в Ню Йорк на 25-ти септември, 1952 в семейството на Барбара Джонсън (журналистка) и Франклин Рийв (преподавател/писател). Когато е на 4 години, родителите му се развеждат и Рийв, задно с брат си отива да живее в Принстън, Ню Джърси, при майка си и втория й съпруг – борсов посредник. Рийв започва да се интересува от професията на актьора на 8, интерес, който се съчетавал с музикалните му занимания по това време. На следващата година прави професионалния си актьорски дебют в постановка на оперета на Гилбърт и Съливан в принстънския театър МакКартър. Продължава да работи в театъра и като тийнейджър и когато става на 15, получава стипендия и започва да учи драма в Уилямстаун. А на следващата година вече има и агент. Междувременно Рийв се записва да учи с основни специалности Английска литература и музика в университета Корнел. След дипломирането си се записва да вземе степен по драма в Джулиард, а след това учи и под ръководството на актьора Джон Хаусман, преди да се запъти към Европа, за да работи в лондонския Олд Вик и парижкия Комеди Франсез. При завръщането си в САЩ през 1974, Рийв получава ролята на Бен Харпър в дълго вървялата сапунена опера „Love of Life”; остава в сериала до 1978. През този период прави и своя дебют на Бродуей, като играе заедно с Катрин Хепбърн в постановката на „A Matter of Gravity”. Макар и да е дебютирал в игралното кино с малка роля в подводното приключение „Gray Lady Down” през 1977, Рийв не би могъл да бъде наречен звезда и да стане не по-малко популярен от Робърт Редфорд, Силвестър Сталоун и Клинт Ийстууд, докато не навлича синьото трико и червената пелерина в суперхита на Ричард Донър през 1978 „Супермен: филмът”. В изпълненият с екшън и хумор филм, Рийв играе своя Супермен с много чар и чувство за самоирония, като същевременно изгражда правдободобен образ на същество от друга планета, което живее под прикритието на леко смотан журналист и е влюбено в колежката си Лоис Лейн. Филмът става един от най-популярните за годината и носи на Рийв нaградата на Британската акадамия за най-обещаващ млад актьор. Рийв повтаря ролята и в трите продължения на филма, никое от които не достига качествата и резултатите на оригинала. В опит да се освободи от стереотипа, Рийв се заема да докаже своята разностранност в широк спектър от роли. През 1980, малко преди излизането на „Супермен 2”, той се завръща на Бродуей в ролята на гей-инвалид пиесата на Ланфорд Уелсън „Fifth of July”. Същата година играе и в романтичната фантазия „Somewhere in Time”, там е чикагски драматург, който пътува обратно във времето, за да привлече вниманието на красива жена; Джейн Сиймор. Въпреки, че обикновено играе положителни герои, Рийв често опитва силите си и в в по-мрачни образи. В „Deathtrap” (1981), той е побъркан драматург, корумпиран свещеник в „Monsignor” (1982) и репортер, оплел се с връзки с проститутки в „Street Smart” (1987). Рийв се завръща в телевизията със „Спящата красавица” епизод от поредицата на Шели Дювал „Театър на приказките”. С успех участва и в телевизионни филми като „Ана Каренина” (1985) и „Death Dreams” (1992). Към края на '80-те, Рийв става изразител на социални каузи и е сред основателите на „Creative Coalition”. Той е активист и на „Amnesty International”, а през 1987 заминава за Чили, за да изкаже подкрепата си на затворени автори. Интересът му към подобряването на света е изразен в четвъртия, но най-критикуван филм за Супермен – „Супермен 4: В търсене на мир” (1987), който е сниман по негов сюжет. През 1992 се снима и в забележителната комедия „Шум зад кулисите”, позната у нас и като постановка в Сатиричния театър на Иржи Менцел под името „Още един път отзад”. До средата на 90-те, Рийв е много зает като непрекъснато жонглира между телевизията, театралната сцена и киното. Всичко изведнъж спира през юни 1995, след падане от кон по време на състезание. Счупени са няколко вратни прешлени и Рийв е напълно парализиран, като не може дори и да диша, без специализирана помощ. Лекарите не дават добри прогнози за възстановяването му, но Рийв живее с надеждата, че с напредъка в медицинската наука един ден отново ще е в състояние да ходи. През 1996, той спомага за създаването на научно-изследователския център UCI Reeve-Irvine, който е специализиран в изследвания на увреждания на гръбначния стълб; работата на Рийв с този център е свидетелство за силата и твърдостта на духа, които той постоянно демонстрира след злополуката. Извън това, Рийв продължава да работи в киното и телевизията, като прави режисьорския си дебют в приетата отлично драма „По заник” (1997), а през 1998 играе в телевизионния римейк по Алфред Хичкок „Задният прозорец”. След инцидента голяма помощ му оказва съпругата му – бившата кабаретна певица Дана Моросини. Двамата са съпрузи от 1992, след като Рийв се разделя с Гай Екстън. Той и Екстън – шефка на агенция за модели, с която се е запознал, докато снима първия Супермен в Англия – никога не се сключвали брак, но имат заедно две деца. Актьорът има и син с Моросини. На 10 октомври, 2004, след 10 години борба с парализата, Рийв умира на 52 години. Нет Фокус