Биография

Още преди да стане актриса (и певица), родената на 18 февруари, 1950 г. Сибил Шепърд, си има друга кариера-редовна участничка e в конкурсите за мис Тийнейдж Америка и стотици „моделски мероприятия”– най-вече фотосесии за модни списания. Именно на корицата на списания я вижда за първи пъти и режисьорът Питър Богданович, който я избира за малката роля на градската сърцеразбивачка в престижния си филм от 1971 film „The Last Picture Show”. Шепърд получава добри отзиви за дебюта си в киното, въпреки че медиите отделят много повече място на стриптийза и на физическите й дадености, отколкото на актьорските й качества. Освен ролята на момичето-мечта за Чарлс Гродин в „The Heartbreak Kid” (1972), в ранния етап на кариерата си Шепърд играе предимно във филми на Питър Богданович - отначало неин любовник, а по-късно - най-вече учител и наставник. Критиците не се прехласват по изпълнението й в „Daisy Miller” (1974) – а със следващата си, режисирана от Богданович изява в „At Long Last Lovе” (1975) кариерата й е пред безславен край. Но тя се възстановява, поне в професионално отношение, и се справя отлично във филма на Мартин Скорсезе „Шофьор на такси” (1975). За да докаже, че не е само "гаджето на Питър Богданович" са необходими години; при появата й в първия й, кратко съществувал ТВ сериал "The Yellow Rose" (1983), тя все още е „дамгосана” с този прякор. Но звездният й час идва с ролята в популярния детективски сериал "Съдружнци по неволя" (1985), Шепърд си връща за изгубеното време и става звезда - без всякаква връзка с предишното си, леко унизително положение. Шепърд и партньорът й Брус Уилис играят „Съдружници по неволя” в западаща детективска агенция, но сюжетните линии са вторични, а на преден план са закачките и остоумията между двете звезди – без да споменаваме намигванията към публиката и самоиронията с което героите показвали на зрителите, че не са нещо повече от актьори в телевизионно шоу. Въпреки незабавния успех, сериалът "Съдружници по неволя" бил заразен с най-различни проблеми още от самото начало. Шепърд и Уилис изобщо не се стараели да прикриват взаимната си антипатия, а и двамата се държали доста грубо с всички останали. Почти ежедневно на снимачната площадка се сипели обиди и избухвали скандали – и това, плюс проблемите с измислянето на качествен сценарий всяка седмица, станало причина за изоставане от графика. Скоро зрителите започнали да се изненадват, ако поредният епизод предложел нещо различно от показваното досега. През 1987, Шепърд забременява с близнаци, което налага да се работи още по-бързо и някои вече готови сценарии да се прекрояват според състоянието на актрисата. Продължават и битките за власт между вече спечелилата две награди Златен глобус Шепърд и продуцента Глен Карън (и хората, които го сменили); в крайна сметка през 1989 "Съдружници по неволя" спира. Оттогава насам Сибил Шепърд подписа договор, с който стана лице на козметичния гигант L'Oreal и продължи да се снима в телевизионни и кино продукции с различно качество (сред тях и including „Texasville”, напълно забравеното продължение на „The Last Picture Show). Освен, че се превърна и една от най-любимите и най-забавни гостенки на най-популярните ток-шоута, Шепърд направи и успешен ТВ сериал, наречен просто „Сибил” (1995-1998), с който спечели трети Златен глобус. През 2000 г, Шепърд публикува автобиографията си, наречена „Непокорството на Сибил: как преживях конкурсите за красота, Елвис, секса, Брус Уилис, лъжите, брака, майчинството, Холивуд и неустоимото желание да казвам това, което мисля”. Сибил Шепърд е и чудесна певица, с десет издадени албума, сред които и един с прочутия джаз саксофонист Стан Гец през 1978, посрещнат възторжено от критиците и феновете на джаза. Последният й албум е записан в дома й и се нарича просто "At Home With Cybill". През 2004 тя направи турне в САЩ и Европа с кабаретни изпълнения. Нет Фокус