Уилям Уайлър
William Wyler
Биография
01.07.1902 — 28.07.1981 Американският режисьор Уилям Уайлър се ражда в немската област Елзас, в семейството на швейцарски търговец, на 1 юли 1902 г. Учи във Висша търговска школа в Лозана, а след това цигулка в Парижката консерватория, където се среща с киномагната К. Лемле, далечен роднина на майка му, и през 1921 заминава за САЩ. Започва работа в студиото Universal, където сменя много професии. През 1925 година получава шанса да дебютира като режисьор с филма „The Crook Buster”. Няколко години снима късометражни уестърни, а в началото на 30-те преминава окончателно към пълнометражното кино. Първите значителни филми на Уилям Уайлър се появяват след срещата му с продуцента Сам Голдуин – „These Three” (1936, по пиесата на Л. Хелман), „Dodsworth”, (1936, по С. Люис); „Dead End”, (1937, по С. Кингсли), се отличават с остра социална проблематика, реалистично изображение на характерите и психология на героите, отлична игра на актьорите и новаторско използване на мизансцена — техника, разработена съвместно с оператора Г. Толанд и доведена до съвършенство в „Лисичета” (The Little Foxes, 1941). Изкарващ най-доброто, на което са способни актьорите, Уайлър същевременно помага да се разкрият дарованията на такива звезди като Бет Дейвис в „Джезабел” ( 1938); „Лисичета”, Мърл Оберон и Лорънс Оливие („Брулени хълмове”, 1939). Като една от ключовите фигури на „социалния реализъм” от ерата на Франклин Рузвелт, Уайлър създава през 1942 година филма „Мисис „Минивър” (награден с „Оскар” за филм и режисура) - за участието на обикновените англичани в отбраната на страната. Едновременно оглавява киноотдела на ВВС на САЩ и снима два документални филма (Оскар за „The Fighting Lady”, 1944), а следвоенната му драма „Най-добрите години от нашия живот” (The Best Years Of Our Lives, 1946, „Оскар” за филм и режисура) се оказа ключово произведение на границата на новата епоха на „студената война” и смяната на настроенията в Холивуд. В 50-те години творбите на Уайлър - такива като „Carrie” (1952, по Т. Драйзер); романтичната комедия „Римска ваканция” (1953 – десет номинации за „Оскар”); пацифистката драма „Friendly Persuasion” (1956, голямата награда на кинофестивала в Кан, 1957) и гигантската суперпостановка „Бен-Хур” (1959, 11 награди „Оскар”, в това число за филм и режисура) - запазват човечността, психологизма и визуалната култура, но загубват връзка с времето, в което филмите на режисьора са събития през 30-те и -40-те години. От филмите му през 60-те години - психологическите драми „The Children's Hour” и „Колекционерът”, комедията „Как се ккраде милион” - единствено мюзикълът „Funny Girl” (1968 с Барбра Стрейзанд) се радва на широк успех сред зрителите. Но и в последния му филм, антирасисткият „The Liberation Of L.B. Jones”, 1970), ясно си личи ръката на големия майстор. На церемонията по раздаванетона „Оскар”-ите през 1965, Уайлър получи голямата награда на името на Ървин Талберг, а през 1976 г. – наградата на Американския киноинститут за цялостно творчество. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}