Биография

Седемкратен световен шампион по карате за професионалисти, холивудска кинозвезда, създател на множество телевизионни предавания, издател на собствено списание, автор на седем книги – това е Чък Норис. Карлос Рей Норис се ражда на 10 март, 1940 година в малкото градче Уилсън, Оклахома. Баща му работи като е автомеханик – без да се справя особено добре, но пък пие като за световно. Дядо му е ирландец, баба му - индианка. Най-постоянното нещо в детството му е липсата – липсата на постоянно място за живеене, липсата на достатъчно пари в семейството, липсата на място в караваната, в която живее с майка си, баща си и двамата си братя. При това положение не е чудно, че разводът на родителите му и последвалият втори брак на майка му, се оказали щастливи за него. Норис си спомня с благодарност, че именно новият му баща, Джордж Найт запалил у него непреодолима любов към спорта. Веднага след завършването на училище се наложило да почне работа (товаро-разтоварач) и за занимания със спорт не оставало време. Пределът на мечтите му - типичен за младежи с неговия произход – бил да стане полицай. Но отначало трябвало да мине през армията, така че няколко месеца след края на училището, без много да му мисли надянал военната униформа, оставил в Щатите съпругата си (ученическа любов) и се оказал в база на ВВС в Корея. Там от скука – алкохол не пиел, карти не играел, книги не четял - решил да тренира джудо. Но, без да има някаква сериозна спортна подготовка, на една от първите тренировки си счупил ръката и освободен от служба по цели дни се скитал безцелно из града, край който била базата. Случайно видял, как в един парк хора в бяло отработват удари с ръце и крака. Както се оказало по-късно, съдбата го довела на тренировка по тангсудо - корейско бойно изкуство. Там не приемали чужденци, но по препоръка на треньора му по джудо за Норис направили изключение. Тренировките се провеждали ежедневно по три часа и на американеца никой не обръщал специално внимание – той трябвало да изпълнява същото, каквото и останалите, макар че повечето от тях носели черни майсторски пояси. Ситуацията била като с човек който не знае да плува – хвърлят го във водата, а там или ще се научи, или ще се удави. Карлос, на когото в армията нарекли Чък, все пак се научил, макар и по-късно да си признавал, че първите месеци нощем изобщо не можел да спи – от болки по цялото тяло. Затова пък преминал такава школа, че когато след две години се върнал в САЩ, се оказал един от водещите майстори там. Тогава, в началото на 60-те, специалистите по източни единоборства в Америка били нищожно малко - и всичките, учили кой в Япония, кой в Корея, кой в Европа, били приятели. Заедно тренирали, обменяли опит, откривали първите школи – и всички, се наричали каратисти, въпреки, че се занимавали и с кунгфу, и тайландски бокс, и таекуондо, и с други бойни изкуства. Каратист се наричал и Норис, който след уволнението от армията започнал работа в архива на една авиокомпания – оказало се, че да станеш полицай не е толкова просто – само за записването за приемните изпити в полицейската академия, се чакало цяла година. Скоро открил първата си школа и след известно време напуснал архива и станал професионален треньор. Учениците му ставали все повече, известността му растяла, дори го поканили в телевизията за реклама на одеколон. На снимките за клипа той изпочупил такова количество дъски и тухли, че завинаги загубил интерес към разбиването на предмети, и не демонстрирал тази дисциплина дори и във филмите си. През 1965 Норис започнал да се състезава. Шампионатът на “всички звезди” през 1965 в Лос-Анджелис станал началната точка на серия победи. За следващите пет години Чък спечелил няколко международни турнира, шампионати на САЩ и на света при пофесионалистите. Американците обичат гръмките названия, но първите фул-контакт състезания с право могат да се приемат за световни първенства – до тогава професионални фул-контактни двубои не се провеждали никъде. Така че Чък Норис, като един от пионерите на професионалните занимания с карате и кикбокс, напълно е заслужил титлите си. Също както и уважението, защото тогава хората, които доброволно се съгласявали да се бият по твърде суровите правила - при това срещу няколко десетки долара, не били особено много. Още през 65-та, точно след първата победа на първия турнир, Чък се запознал с Брус Ли. Благодарение на него попаднал в киното - три години по-късно Брус го поканил на снимки в свой филм, в малката роля на мълчалив техохранител, който по сценарий произнася само една фраза. Дебютът не бил много успешен - на снимачната площадка Норис пристигнал веднага след финалния бой за световната титла с посиняло око и счупена челюст. Да не говорим колко дубли се наложило да снимат, докато произнесе правилно двете си думи. Затова пък във втория си филм – “Дракона идва” – успял да направи впечатление с ролята на наемен убиец, загинал от ръката на главния герой – Брус Ли. През 1973, когато Брус Ли умира, Норис вече не се състезава. Има 32 школи, но треньорската работа му е омръзнала. Въпреки че е треньор на такива звезди като Прeсила Пресли и Стив Маккуин, предложения за нови роли не идват. По това време Маккуин го посъветвал да постъпи в актьорска школа. Чък предварително си изяснил, че в Холивуд вече има 16 хиляди безработни актьори, но все пак се вслушал в съвета. На 34 години, той бил най-стария ученик, а и постиженията му в спорта били без значение, но той останал. През 1977 се връща в киното, изиграва роля в екшъна и скоро става звезда в кинопродукцията на компанията Cannon Pictures. Зареждат се филм след филм – “A Force of One”, “Good Guys Wear Black”, “Return of the Dragon”, “Missing in Action”, “Missing in Action 2: The Beggining”, “Bradock: Missing in Action 3”, “Code of Silence”, “Hitman”, “Sidekicks”, “The Octagon”, “Око за око”, “Silent Rage”, “Самотният вълк Маккуейд”, “Firewalker”, “Делта Форс”, “Hero and the Terror”, ”Hellbound”. В началото на 90-те Cannon Pictures фалира, но Чък продължава. През 1993 телевизията CBS му предлага ролята на тексаския рейнджър Уокър и актьорът се съгласява. Оттук тръгва известният по цял свят сериал “Уокър, тексаският рейнджър”. Братът на Норис, Арън е режисьор на повечето от последните му филм, а синът му Майк е също актьор и играе в “Делта Форс 3”. Разбира се, и при най-добро желание, филмите му не могат да се нарекат шедьоври. И сюжетите - също. Добре направени екшъни, в които добрият - детектив, десантчик, просто каратист – раздава на лошите (които са от един до няколко десетки), това, което са си заслужили. Няма нито особено насилие, нито ужасяваща жестокост, не текат и реки от кръв, но лошите които попаднат в полезрението на героя, неизменно си получават наказанието. В общи линии всичко е известно предварително, справедливостта винаги тържествува и хепиендът е гарантиран. И все пак, въпреки простотата и липсата на високи претенции, филмите на Норис се гледат по цял свят. И без да са станали големи хитове, помогнаха на своя главен герой да се изкачи на филмовия Олимп. Разбира се неговата слава не е като на Джак Никълсън или Ал Пачино, но в студията, специализирани в екшън жанра, авторитетът му е неоспорим. Нет Фокус