Биография

С неотразимите си сини очи, Питър O'Тул се превърна в един от водещите английски актьори на 60-те и 70-те години на XX век. Рус и превзет, с женствена физика, чувствителна психика и лице на поет, O'Тул изгради кариерата си чрез образи на замислени, неуверени герои.

Роден в Ирландия, O'Тул - син на книжар - израства в Лийдс, Англия. С мечтата да стане журналист напуска училище на 14 и започва работа като куриер в Yorkshire Evening Post. Дебютира на сцената в аматьорска продукция на 17, след което служи две години в кралския флот. След това се записва да учи със стипендия в престижната Кралска Академия за драматични изкуства, където състуденти са му Албърт Фини, Алън Бейтс, Ричард Харис и Дерек Джакоби.

Професионалната актьорска кариера на O'Тул започва в театралната компанията Bristol Old Vic през 1955 до 1958, като през този период той се снима и в британската телевизия. Печели голями похвали за работата си в пиесата „The Long, the Short, and the Tall" през 1959 и дебютира на екрана в „Kidnapped" (1960). Играе предимно второстепенни роли до 1962, когато става световна звезда с ролята на главния герой в епоса на Дейвид Лийн „Лорънс Арабски"; получава и номинация за Оскар като най-добър актьор – първата от общо седем. След триумфа идват „Бекет" (1964) и „Господаря Джим" (1965), които затвърждават репутацията му на кино-звезда.

В края на 60-те и началото на 70-те години O'Тул вече е сред актьорите, чието име привлича най-много зрители в киносалоните, но кариерата му е почти съсипана от проблеми с алкохола. Всъщност рак на стомаха е погрешно диагностициран като резултат от алкохолизъм. О'Тул претърпява операция през 1976 г. за отстраняване на панкреаса и голяма част от стомаха, което води до инсулинозависим диабет. През 1978 г. той едва не умира от заболяване на кръвта. В крайна сметка се възстановява и се връща на работа. След като се подлага на лечение и се отказва от пиенето, О'Тул се завръща триумфално на екрана с „Каскадьорът" (1980) и „My Favorite Year" (1982) и отново е номиниран за Оскар като най-добър актьор.

През 80-те и 90-те години, O'Тул в поредица филми и телевизионни минисериали, най-забележителни от които са епосът на Бернардо Бертолучи от 1987 „Последният император", „Fairy Tale: A True Story" (1997) на Чарлз Стъридж, телевизионният „Жана Д'Арк" от 1999 и пак същата година – „Father Damien", къде играе заедно Дерек Джакоби, Крис Кристоферсън и Сам Нийл.

Предвиден от Академията за почетен Оскар на 75-тото раздаване на Оскарите, O'Тул отказва да се яви на церемонията, но в последния момент променя мнението си.

В личния си живот има 20-годишен брак с уелската актриса Чан Филипс, с която се развеждат през 1979 г., имат две дъщери, станали актриси. През 1983 г. му се ражда син (също актьор) от връзка с модела Карън Браун Сомървил.

О'Тул се оттегля от актьорството през юли 2012 г. поради рецидив на рак на стомаха. Умира на 14 декември 2013 г. в болница Уелингтън в Сейнт Джонс Ууд, Лондон, на 81-годишна възраст.