Биография

Притежава нещо от самоувереното достойнство на големите звезди от златната ера на Холивуд, русокосата актриса с дрезгав глас се прочу само за една нощ - още с дебюта си на големия екран като съблазнителната изкусителка на Уилям Хърт в „Телесна топлина " (1981), съвременният film noir на Лорънс Каздан. Незабравимото й, вдигащото температурата изпълнение й създаде имидж на фатална жена и даде повод на Барбара Стануик да напише, че единствената актриса, която може да изграе по-добре ролята на Мати Уокър е... Барбара Стануик. Години по-късно, когато двете звезди се срещат, Катлийн се представя с думите, ”Здравейте, аз съм младата Барбара Стануик”. Докато снима „Телесна топлина ", Търнър е убедена, че изглежда нелепо и че опитите й да бъде съблазнителна, ще хвърлят публиката в смях. Чак когато вижда готовия филм, младата акриса осъзнава, че – разбира се - има сексапил в излишек. В последствие се специализира в ролите на чувствени и агресивни жени, като користолюбивата съпруга на Стив Мартин в „Човекът с двата мозъка" (1982) на Карл Райнър, бизнес дамата, превърнала се в проститутка от „Престъпления от страст" (1984) на Кен Ръсел и безсърдечната жена-наемен убиец в мафиотската комедия на Джон Хюстън, „Честта на фамилията Прици" (1985). Самоуверността й нараства дотолкова, че по едно време заявява, „Когато се чувствам наистина съблазнителна, всеки мъж, който не се обърне след мен, най-вероятно е гей". Но Катлийн Търнър се оказва и много талантлива в комедийния жанр – с филми, вариращи от приключенския „Романс с камъка" (1984) до изследването на един провален брак в стил черна комедия „Войната на семейство Роуз" (1989) на Дани ДеВито, като и в двата филма си партнира с Майкъл Дъглас. Успехът на „Романс с камъка", в който Търнър играе авторката на романтични романи Джоан Уайлдър, а Дъглас е професионален авантюрист, става причина и продължението от 1985, „Фалшивият диамант от Нил" (в който героите им се женят), но и повод за съдебно дело за $25 милиона от страна на студиото, което иска Търнър да спази договора си и да участва – докато тя била на мнение, че сценарият на продължението е с доста лошо качество и на много по-ниско ниво от първия филм. Търнър замества Дебра Уингър във филма на Франсис Форд Копола „Пеги Сю се омъжи" (1986) и получава номинация за Оскар като най-добра актриса за много силната си игра в ролята на зряла жена, живееща в тялото на самата себе си като тийнейджърка. Абсолютно правдоподобна като 42-годишна в 17-годишно тяло (по това време акрисата е на 32), тя пресъздава младежкото безгрижие като променя начина си на говорене и движенията – което е най-хубавото в този сантиментален филм. След психологическия трилър „Джулия и Джулия" (1987), в който тя играе жена, разкъсваща се между щастливия си семеен живот с Гейбриъл Бърн и опасна връзка със Стинг, актрисата дава дрезгавия си глас на сексапилната анимационна героиня Джесика Рабит („Аз не съм лоша, само съм нарисувана така") в „Кой накисна Заека Роджър?", след което отново се събира с Уилям Хърт и Каздан за „Турист по неволя" (и двата филма са през 1988), в ролята на бившата, емоционално дистанцирана съпруга. Играе и заедно с Бърт Рейнълдс и Кристофър Рийвс в „Switching Channels". 90-те години Търнър започва с „Варшавски" (1991), медицинската драма „House of Cards" (1993) и „Подмолните Блу" (1993) – като и трите филма се провалят и пред критиката и пред публиката, затова Търнър се насочва към по-лек материал със „Серийна майка" на Джон Уотърс (1994). В ролята на съвременна домакиня с външността на... Катлийн Търнър и сърцето на Чарлс Менсън, тя успява едновременно да уплаши и разсмее публиката, но това не й помага да възвърне позициите си в киното. (Сред причините се споменават и здравословни проблеми, появяват се и слухове за злоупотреба с определени субстанции, които нарушавали способността й да работи.) Преориентирана в киното към поддържащи роли (втората майка в „Лунна светлина и Валентино" (1995) или комични злодейки („A Simple Wish" - 1997, „Бебета гении" -1999), Търнър се радва на по-големи успехи на театралната сцена – особено като майката-кръвосмесителка в бродуейската продукция на „Indiscretions" (1995) на Кокто, като мисис Робинсън в лондонската постановка на театралната версия на „Абсолвентът” и други. През 2000 г. бе отлична в ролята на строгата, старомодна майка на 5 момичета в режисьорския дебют на София Копола - „Девственици самоубийци” (2000). • Име: Мери Катлийн Търнър • Работила е като: Сервитьорка, актриса • Образование: Югозападен щатски университет, Спрингфийлд, Мисури Важни дати: • 1977 TV дебют в сапунената опера на NBC „Лекарите", • 1977 премества се в Ню Йорк; след по-малко от месец си намира агент; след по-малко от 4 месеца получава роля на оф-Бродуей • 1978 Бродуейски дебют в „Gemini" • 1981 Прави своя пробив на екрана като Мати Уокър заедно с Уилям Хърт в дебютния си филм „Телесна топлина" на Лорънс Каздан • 1982 Играе заедно със Стив Мартин в „Човекът с двата мозъка " • 1983 Играе бизнес дама, която става проститутка в „Престъпления от страст" на Кен Ръсел • 1984 първата й роля заедно с Майкъл Дъглас – в „Романс с камъка"; играе писателката Джоан Уайлдър; за първи път работи и с Дани ДеВито • 1985 Играе жена-наемен убиец заедно с Джак Никълсън във филма на Джон Хюстън „Честа на фамилията Прици" • 1985 Отново играе Джоан Уайлдър заедно с Дъглас и ДеВито в продължението „Фалшивият диамант от Нил" • 1986 номинирана е за Оскар в категорията „Най-добра актриса” за ролята си на жена на средна възраст, която открива себе си, в „Пеги Сю се омъжи" на Франсис Форд Копола • 1988 Тя е гласът на Джесика Рабит в анимационната пълнометражна комедия „Кой накисна Заека Роджър"; както и в трите кратки анимации „Tummy Trouble" (1989), „Rollercoaster Rabbit" (1990) и „Trail Mix-Up" (1993) • 1988 Отново работи с Хърт и Каздан в „За турист по неволя" • 1989 Третият й филм с Дъглас и ДеВито е черната комедия „Войната на семейство Роуз", режисирана от ДеВито • 1990 Завръща се на сцената на Бродуей в ролята на Маги в „Котка на горещ ламаринен покрив"; Номинирана е за наградата Tony като най-добра актриса; • 1991 Играе главната роля във „Варшавски", частен детектив • 1994 дебютира като режисьор с 30-минутния филм за Showtime „Leslie's Folly" (за поредицата „Directed By") • 1994 Играе главната роля във филма на Джон Уолтърс „Серийна майка" • 1997 Дебютира на лондонска сцена с „Our Betters"; играе също и в „Tallulah!", моноспектакъл, базиран на живота на Талула Банкхед • 1999 Играе комична злодейка в „Бебета-гении" • 2000 Играе суровата и старомодна майка на пет дъщери в „Девственици самоубийци", където за четвърти път работи с ДеВито, който се появява в малка роля на доктор • 2000 Завръща се в Лондон и дебютира на Уест Енд с ролята на мисис Робинсън в сценичната версия на „Абсолвентът"; повтаря ролята си от Бродуейската продукция от 2002 • 2005 Завръща се на Бродуей с ролята на Марта в „Кой се страхува от Вирджиния Улф?"; отново е номинирана за Tony • 2006 Озвучава зловещата къща в анимационния филм „Monster House" Нет Фокус

Филмография