Биография

Знаменитият американски режисьор, продуцент и хореограф Стенли Донън навърши 80 год. Той е създал най-много мюзикъли в историята на киното след Винсент Минели. Той е роден на 13 април 1924 г. в Колумбия, Южна Каролина (САЩ). Танцува от 10-годишен, а дебютира на Бродуей едва 17-годишен в шоу заедно с актьора Джин Кели. През 40-те години участва в много спектакли с Кели, изпълнявайки едновременно функциите на асистент-хореограф, а също и на хореограф на филмови мюзикъли, като „Cover Girl” (1944), „Holiday In Mexico” (1946), „No Leave, no Love” (1946), „Big City” (1948), „A Date With Judy” (1948. През 1949 г. пак заедно с Джин Кели поставя вече като режисьор един от най-известните следвоенни мюзикъли „On the Town”, пренасяйки действието по улиците и площадите на Ню Йорк. В резултат на този експеримент, осъществен донякъде, заради конфликт с продуцента, филмът ще остане в историята, като революционен за жанра. В началото на 50-те години не само в съдружие с Кели, но и самостоятелно режисира редица „класически” холивудски мюзикъли, такива като „Кралска сватба” (Royal Wedding, 1951); „Да пееш под дъжда” (Singin' In The Rain, 1952); „Love Is Better Than Ever” (1952); „Седем невести за седем братя” (Seven Brides For Seven Brothers, 1954), изявявайки се и като превъзходен хореограф със собствен почерк, отличаващ се с изящна условност, оригиналност, достоверност на типажите и майсторство в психологическата обрисовка на героите, вписващи се органично в полуприказната, полуоперетната атмосфера. Шедьовърът на Донън „Да пееш под дъжда” е ироничен и в същото време много лиричен мюзикъл за Холивуд. Той ще остане като ненадминат образец и е върховото постижение в съвместната работа на Стенли Донън, като режисьор и Джин Кели, като танцьор. Отличното умение да работи с актьорите дава възможност на Донън да постигне превъзходна ансамбловост на изпълнението, при все че звездите (Фред Астер, Джин Кели) си остават в центъра на вниманието. По-късно вече без Кели, Донън създава още няколко свежи по своя подход и новаторски в драматургично отношение мюзикъли с участието на Одри Хепбърн и Дорис Дей „Funny Face” (1957); „The Pajama Game” (1957), съумявайки да впише условните им сюжети в атмосферата на всекидневния живот. През 60-те години снима предимно в чужбина, доказвайки се и в детективския жанр („Шарада”, Charade, 1963; „Two For The Road” (1967), в каноните на който чудесно се вписва неговият бравурен и донякъде поверхностен режисьорски маниер, намерил въплъщение и в превъзходния в стилно отношение „Кино, кино” (Movie Movie, 1978). Последната му творба за широкия екран е непретенциозната комедия „За всичко е виновен Рио” (Blame It On Rio, 1983), след което работи за телевизията. Стенли Донън се е женил 4 пъти и има трима сина. През 1998 г. получава награда „Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Нет Фокус