Мишел Пиколи
Michel Piccoli
Биография
Мишел Пиколи е един от най-големи френски актьори, който се появява за пръв път на екрана още в далечната 1945 г.
Роден е в семейство на музиканти. Получава театрално образование в курсовете по драматично изкуство на Рене Симон и дебютира на сцените във френската столица в "Бабилон", Националния театър и "Атене". Започва с малки роли в киното в "Разсъмване" (Le Point Du Jour, 1948) и "Адресът неизвестен" (Sans Laisser D'adresse, 1950) на Жан-Пол Ле Шануа, "Салемските вещици" (Les Sorcieres De Salem, 1956) и др. Благодарение на участието си във филми на Жан Люк Годар (Le Mepris, 1963), Рене Клеман (Jour et L'heure, 1963), Жан Пиер Мелвил (Le Doulos, 1963) и Луис Бунюел "Дневникът на една камериерка" (1964) се нарежда сред най-интересните актьори на своето поколение. Става един от любимците на великия Бунюел, който му поверява изключителни интересни роли в шедьоври, като "Млечният път" (La Voie Lactee, 1966), "Дискретният чар на буржоазията" (Le Charme Discret De La Bourgeoisie, 1971) и "Призракът на свободата" (Le Fantome De La Liberte, 1974).
Мишел Пиколи се снима и във филмите на редица други знаменити режисьори, като Ален Рене (Войната свърши, 1966), Жак Деми (Les Demoiselles De Rochefort, 1967), Луи Мал (Атлантик сити, 1980) и др. Особено плодотворна е работата му под режисурата на Клод Соте. Плод на тяхното сътрудничество са такива бисери на киното, като "Нещата от живота" (1969), "Макс и железарите" (1970), "Венсан, Франсоа, Пол и другите" (1971), "Мадо" (1976).
Пикколи винаги е предпочитал сериозните роли в значими социално-критични филми. Незабравими са образите, създадени от него в смели и разобличителни произведения, дело на творци, като Марко Ферери (Голямото плюскане, 1973), Елио Петри (Todo Modo, 1976), Марко Белокио (Скок в празното, 1979), Лео Каракс (Лоша кръв, 1986) и др.
Много пъти рискува кариерата си, подпомагайки актьорски експерименти или експериментите на неистовия Ферери за неговите филми "Дилинджър е мъртъв" (1968) и "Белите хора са добри" (Y'a Bon Les Blancs, 1988). Пиколи помага и на младия режисьор Ришар Дембо да заснеме творба за живота на шахматистите "Диагоналът на офицера" (La Diagonale Du Fou, 1983), в която изиграва ролята на възрастен съветски шампион, изправил се в двубой с млад емигрант от Източна Европа.
Получавал е много отличия, като най-значимите сред тях са може би наградата му за най-добър актьор на кинофестивала в Кан през 1980 г. за изпълнението във филма на Белокио "Скок в празното". Изявява се успешно и като режисьор с филма "Alors voila", който получава наградата на филмовата критика на фестивала във Венеция през 1997 г.
Освен като актьор, Пиколи се изявява и като писател, публикувайки мемоарната си книга "Диалози на егоиста".
Мишел Пиколи има три брака и една дъщеря от първия, сключен през 1954 г., с родената в Швейцария актриса Елеонор Хърт. Втората му съпруга е прочутата френска певица Жюлиет Греко, с която живее от 1966 до 19776 г. През 1980 г. се жени за френската актриса и автор Людивин Клерк, с която живее до смъртта си през май 2020 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}