Биография

Вячеслав Тихонов, който е смятан за един от най-големите руски киноактьори, навършва 76 години. Той е роден на 8 февруари 1928 г. в градчето Павловска Посада, Московска област.Баща му бил механик в тъкачна фабрика, а майка му - възпитателка в детска градина. Израства в работническа среда и никой не споделя увлечението му по киното. Близките му се надяват да стане или инженер-механик, или да завърши селскостопанска академия. Но Вячеслав имал за кумири тогавашните големи актьори Николай Черкасов, Михаил Жаров и Пьотр Алейников. "Това бяха хората, които буквално ме бяха омагьосали и в крайна сметка ме тласнаха към изкуството", споделя след много години той. През 1944 г. постъпва в Автомеханичния институт в Москва, но много скоро решава да опита късмета си във Висшия институт за кино (ВГИК). През 1950 г. Тихонов завършва с отличие актьорските курсове към ВГИК. Още докато следва дебютира във филма на Сергей Герасимов "Млада гвардия" (1948) заедно с цяла плеяда бъдещи звезди на киното на тогавашния Съветски съюз: Инна Макарова, Нона Мордюкова, Виктор Хохряков, Сергей Бондарчук, Евгений Моргунов, Людмила Шагалова и др. Но за разлика от повечето актьори "младогвардейци" Тихонов не получава през следващите 10 години особено интересни роли. Режисьорите използоват предимно външните му данни, без да се опитват да изкарят наяве неговия огромен актьорски потенциал. Все пак, той подсказва за огромните си заложби с ролите си в спектакъла "Обикновено чудо" в Театралната студия на киноактьора, където работи от 1950 г. През 1957 г. настъпва дългоочакваният прелом с изпълнението на ролята на тракториста Матвей Морозов от филма на Станислав Ростоцки "Делото беше в Пенков". Тихонов прави огромно впечатление с умението си да придаде на своя герой ново, непознато за тогавашното кино качество - тих и почти незабележим романтизъм, който контрастира с напълно обикновената, дори донякъде убога среда. Още тогава зрителите усещат особеното в Тихоновския герой. Те разбират, че той съвсем не е такъв, какъвто изглежда на пръв поглед: а е много по-интересен, по-умен и по-сложен, от разпространето дотогава клише на "обикновения съветски човек". Така Вячеслав Василевич намира своето актьорско амплоа, благодарение на работата с Ростоцки, под чиято режисура ще се снима с успех и в други филми (Ще доживеем до понеделник, 1969; Белият Бим Черното ухо, 1977 и др.) А следващият филм "Извънредно произшествие" (1958, реж. Виктор Ивченко) допринася да се прослави из целия Съветски съюз. Неслучайно този филм е шампион по посещаемост в огромната страна за 1959 г. После се зареждат участията на Тихонов в известни ленти, като "Жажда" (1959), "Мичман Панин" (1960), "Два живота" (1961), "Оптимистична трагедия" (1963) и др. През втората половина на 60-те години на миналия век той прави огромна крачка напред с незабравимото си превъплъщение в ролята на Андрей Болконски от великата епопея на Сергей Бондарчук "Война и мир" (1965-1967). Нови и малко неочаквани краски (например самоиронията) добавя към своята палитра Тихонов с участието си в работите на Сергей Соловьов "Семейно щастие" (1969) и "Егор Буличов и другите" (1971). В началото на 70-те години Тихонов изиграва звездната роля на живота си - тази на Исаев-Щирлиц от телевизионния сериал "17 мига от пролетта" (1973, реж. Татяна Лиознова). Вячеслав Тиохонов многократно се превъплъщава с огромен успех и в герои от Великата Отечествена война на Съветския съюз с хитлеристките окупатори. Най-значимите образи на тази тема са във филмите "Фронт без флангове" (1974), "Фронт зад линията на фронта" (1977), "Фронт в тила на врага" (1981) и особено "Те се сражаваха за Родината" (1975, реж. С.Ф. Бондарчук). Последните ярки роли на Тихонов в киното са в "Европейска история" (1984), "Бесове" (1992), "Изпепелени от слънцето" (1994) и др. Вячеслав Василевич е женен за Тамара Ивановна, от която има дъщеря и син, които също са актьори. Миналата есен той преживя тежък инфаркт. В момента живее сам. Помага му неговата дъщеря Анна. Нет Фокус