Биография

Канадският режисьор и сценарист Дени Аркан е роден на 25 юни 1941 година в семейство със строги католически правила и като ученик прекарва девет години в йезуитски колеж. Работил е като журналист и политически активист. Учи история в Монреалския университет, преди да се прехвърли към документалното кино и да заснеме поредица ленти за френско-канадската провинция Квебек: „Champlain”, 1963, „Монреалци” (Les Montrealistes, 1964), „Летен ден в Монреал” (Montreal on a Summer Day), „Атлантически паркове” (Parc Atlantiques, 1967), „Трудности с памука” (On Est Au Cotton, 1970, пълнометражният филм за експлоатацията на текстилните работници предизвиква разногласия и излиза на екран чак през 1976), „”Quebec: Duplessis et apres”, 1971, „Комфорт и безразличие» (Le Comfort Et L'indifference, 1981, за референдума по повод отделянето на Квебек от Канада). През 1972 дебютира и в игралното кино с криминалния филм „Проклятието на парите” (La maudite galette) в бунтарския дух на 60-те години. В него вече се съдържат язвително-саркастичните нотки, които впоследствие донасят на Аркан слава в условната трилогия за залеза на епохата на буржоазните морални и религиозни ценности, сексуалната преориентация и смяната на половите и социални роли. Става дума за „Залезът на американската империя” (Le Declin De L'empire Americain, 1986, награда на „ФИПРЕССИ” на МКФ в Кан, номинация за „Оскар”), „Исус от Монреал” (Jesus De Montreal, 1989, награда от МКФ в Кан) и „Любов и човешки остатъци” (Love And Human Remains, 1993) - първата работа на Аркан на английски език, последвана през 2000 г. от „Слава” (поглед към света на модата), на който филм не достига изтънчената задълбоченост на по-ранните творби на Аркан. Тези три произведения предизвикват голям интерес на различни международни кинофестивали и получават широко разпространение в САЩ, където обикновено се отнасят с пренебрежение към киното на северните си съседи. Но и в предишните му ленти „Режан Падовани” (Rejeanne Padovani, 1973), „Джина” (Gina, 1974, разказ за стриптийзьорка, съпоставен с историята на кинорежисьора, снимащ репортаж за безправното положение на работниците в текстилна фабрика), в телевизионния сериал «Империя» (Empire Inc., 1983) и във филма „Престъплението на Овидий Плуф” (Le Crime d'Ovide Plouffe, 1984) също присъстват елементи на социална критика под формата на иронични и дори заядливи по характер коментари относно съдбите на конкретните герои, принудени по своему да се приспособяват към ситуацията на ценностите, залегнали в основите на западната цивилизация. Превърнал с в най-признатия канадски режисьор, Аркан продължава своите неуморни нападки към институциите на властта и църквата, като през 1996 снима филма „Joyeux Calvaire”). През 1991 участва с новелата „Vue D'ailleurs” в колективния проект „Montreal Vu Par…”), снимал се е в малки роли в няколко от филмите си, а също и в „Un Zoo La Nuit”, 1987) и „Leolo”, 1992) на Жан-Клод Лозон. Последният много нашумял филм на Аркан бе нестандартното продължение на циничната комедия „Залезът на американската империя” - „Нашествието на варварите”. Филмът получи наградите за сценарий и най-добра актриса в Кан, за най-добър канадски филм в „Торонто 2003” и награда за най-добър неевропейски филм на Европейски филмови награди 2003, „Сезар” за най-добър филм и „Оскар” за чуждоезичен. Нет Фокус