Акира Куросава
Akira Kurosawa
Биография
Акира Куросава – най-малкият от седемте деца в семейството, е роден в Токио на 23-ти март, 1910. Самият той определя като първият човек, оказал важно влияние върху развитието му един свой учител, твърде прогресивен в мнението си за значението на изкуството в образованието. Благодарение на него малкият Акира се запознава и с изкуството на киното. Талантлив художник, Куросава завършва художествено училище, където рисува по западен маниер. В този период Куросава е много близък с група творци, които изпитват голямо уважение към руската литература от ХІХ век, а Достоевски е абсолютният им любимец. Друг влиятелен човек в ранните му години е Хейго, един от братята му, който обича киното и работи като benshi, филмов диктор/коментатор за чуждестранните неми филми. Самоубийството му дълбоко засяга младия режисьор. През 1930 в отговор на вестникарска обява Куросава започва работа във филмово студио като асистент на Каджиро Ямамото, който е особено впечатлен от познанията на младия си помощник и в други области, освен киното. Пет години Куросава помага в писането на сценарии и режисира цели епизоди от филмите на Ямамото. През 1943 дебютира като режисьор с „Санширо Сугата”, във филма има великолепен епизод с бойни изкуства, в който двама майстори се бият до смърт в поле с разлюлени от вятъра треви. Ако си спомним какво възхищение предизвика наскоро подобен боен епизод в „Тигър и дракон”, става очевидно защо през 1943 г. Хората започват да говорят за него като за млад режиксьор, на който му предстои голямо бъдеще. Ранните му филми, произведени през Втората световна война, се придържат към темите, предписани от официалната държавна пропаганда. „Пияният ангел” - първият впечатляващ и личен филм на Куросава, е създаден през 1948 и в него участва Тоширо Мифуне, който се превръща в най-предпочитания актьор за режисьора. Куросава отбелязва "В този филм аз най-накрая открих себе си". Тези, които изследват творчеството на Куросава, ще открият майстор на техниката и стила, дълбоко хуманен и изпитващ искрено съчувствие към героите си и благоговение пред природата. Той накара Запада да обърне внимание на японското кино с „Рошомон”, който спечели голямата награда на филмовия фестивал във Венеция през 1951, и специалния Оскар за най-добър чуждестраннен филм. Последва златен период, в който и Изтокът и Западът са завладяни от майсторството му. „Седемте самураи” бе направен отново в САЩ под алтернативното заглавие „Великолепната седморка”, а самотния самурай-герой Йоджимбо стана вдъхновение за безименния герой на Клинт Истуд – най-очевидно в „За шепа долари”. Междукултурното влияние се оказва двустранно. Възхищението на Куросава от холивудските уестърни в традицията на Джон Форд, се усеща в епоса му „Тайната крепост”, спечелилият много награди филм, който от своя страна вдъхновява Джордж Лукас за „Star Wars”. Любовта му към литературата намира най-силна изява в два филма по Шекспир (Макбет в „Throne of Blood” и Крал Лир в „Ран”) и версиите му по „На дъното” на Горки и „Идиот” по Достоевски. С „Червената брада” през 1965 започва объркан период на изоставени проекти и принудително безделие и когато през 1970 първият му филм от пет години (Dodeska-den) се проваля в бокс-офиса, той прави опит за самоубийство. През четирите години, докато снима съветско-японската продукция, „Дерсу Узала”, режисьорът успява да се възстанови. Печели Оскар за най-добър чуждоезичен филм през 1975 и Златен медал от Московския филмов фестивал. Куросава е получил множество награди за филмите си, най-вече с „Кагемуша – сянката на война” (1980), дълбоко хуманен исторически епос и най-касовия си филм, „Ран” (1985). Като истиниски творец, той работи и по монтажа на почти всичките си филми и е автор – сам или в сътрудничество – на сценариите на повечето от тях. Спомените му бяха публикувани през 1982 година под заглавието 'Нещо като автобиография или потта на жабата. През 1989 е удостоен с Оскар за цялостно творчество. На 72 години Куросава каза: "Аз обичам неоформените герои. Може би е така, защото, е без значение на колко години съм. Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}