Бернардо Бертолучи
Bernardo Bertolucci
Биография
Световноизвестният италиански кинорежисьор е роден на 16 март 1940 г. в гр. Парма. Той е син на поета Атилио Бертолучи. В младежките си години и Бернардо се увлича от поезията и дори за своята стихосбирка "В търсене на мистерията" получава наградата Виареджо през 1962 г. Първите му опити в киното са любителски филми на 16-мм лента. Близкото му приятелство с Пиер-Паоло Пазолини го подтиква да напусне университета в Рим, за да стане асистент-режисьор на неговия филм "Акатоне" /1961/. Година по-късно самият Бертолучи дебютира като режисьор на "La Commare Secca" /1962/.
През 1964 г. излиза "Преди революцията", който се превръща в едно от любимите заглавия на бунтарски настроената младеж в Италия по онова време. Следващият му игрален филм е "Партньорът" /1968/, с който Бертолучи доказва, че е вече оформен майстор, владеещ до съвършенство похватите на филмовата изразност. Към края на 60-те години на миналия век младият режисьор открито се присъединява към италианското политическо кино, което се радва на голям международен отзвук през този период. В своя телевизионен филм "Стратегията на паяка" /1969/, който е свободна екранизация по мотиви от творби на Х.Борхес, изследва природата на героизма и предателството в контекста на революционната борба. А в едноименната адаптация по романа на Алберто Моравия "Конформистът" /1970/ следва откритията на Лукино Висконти в "Залезът на боговете" и прави задълбочен психоаналитичен анализ на фашизма.
В получилия световна скандална слава "Последно танго в Париж" /1972/ Бертолучи създава прекрасна романтично-трагична версия на краха на любовта в модерната епоха. Главната роля е изпълнена блестящо от Марлон Брандо.
През 1976 г. излиза прочутата историческа фреска "Двадесети век", в която е анализирана по блестящ кинематографичен начин историята на Италия от 1900 г. до края на Втората световна война. Във филма играят звезди като Бърт Ланкастър, Робърт Де Ниро, Жерар Депардийо, Доналд Съдърланд, Доминик Санда и др.
След заминаването на Бертолучи за Англия започва "космополитният" период в неговото творчество. През 1987 г. излиза най-успешният му филм "Последният император", който заслужено получава няколко награди "Оскар", включително за режисура и за най-добър филм.
Следващите филми на Бертолучи са също така ярки в кинематографично отношение, но вече не достигат равнището на по-ранните му шедьоври. През 90-те години излизат "Чай в пустинята" /1990/, "Малкият Буда" /1993/ и "Открадната красота" /1995/, който Бертолучи заснема отново в родината си след 15-годишно отсъствие.
През тази година ще бъде пуснат по екраните и последният му засега филм "Мечтатели", за който се смята че е своеобразно завръщане към идеите и мотивите, третирани в "Последно танго в Париж".
Нет Фокус
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}