Биография

Колкото и да не е за вярване, но е истина, че Елън Баркин навърши 50 г. Тя е родена на 16 април 1954 г. в Ню Йорк. Израства в Бронкс и Куинс сред деца като нея, произхождащи от средни и даже бедни еврейски семейства. Баща й бил продавач, а майка й - администратор в болница. Баркин постоянно разказва, че от малка се е научила да се бори за мястото си под слънцето. Родителите пък поощряват децата си да направят кариера. Братът на Елън - Джордж се увлича от журналистика, а тя решава да стане актриса и затова учи във Висшето училище по изкуствата в Ню Йорк, след което успява да постъпи в престижното «Актърс студио», където са усвоили тайните на актьорската игра редица от най-ярките американски кинозвезди. За разлика от повечето млади таланти, които правят всичко възможно час по-скоро да се появят на сцената или на екрана, Елън Баркин залага на постепенното овладяване на майсторството. Затова е забелязана едва в началото на 80-ге години, след изпълнението й във филма на Бари Левинсън “Dinner” (1982). Но този първи успех й изиграва донякъде лоша шега, защото впоследствие цели 5 години младата актриса не успява да се измъкне от типажите на свита, забравена от живота неудачница. Тя създава сходни образи на жена-жертва и в «Дэниел» (1983), в който играе прятелката на сина на екзекутираните за шпионаж съпрузи Розенберг, и в «Хари и син» (1984), а така също и в култовия филм на Джим Джармуш «Down By Law» (1985). И едва ролята на съблазнителна жена от «The Big Easy» (1987) прекъсва порочния кръг и я нарежда сред кандидат-звездите на Холивуд. Еротичните сцени на Баркин с Денис Куейд са толкова страстни, че това дава основание да я обявят за една от най-сексапилните актриси. Играта й в «Сиеста (1987) и „Море от любов” (1989) , където прави необуздан секс със самия Ал Пачино, вече я налага като новия секссимвол на американското кино. След успеха на този филм пред Баркин се откриват най-различни възможности. Тя е прочута и вече може да избира сама ролите си. «Струваше ми се, че и да не стана кинозвезда, все пак ще ми бъде по-леко занапред», споделя тя след време. Оказва се точно обратното. „Щом станеш звезда, започват да ти предлагат все глупави и съвършено неподходящи за тебе роли”. Сценариите за фатални жени са толкова много, че сред тях Елън Баркин не забелязва «Първичен инстинкт». «Стори ми се, че това е поредната глупост, с женомразки уклон», признава актрисата. А може би след нейното участие в този филм нейната кариера би изглеждала съвсем другояче. Кой знае... В началото на 90-те години Баркин постепенно придобива статут на характерна актриса. Може би поредната лоша шега й изиграва участието във феминистката комедията «Switch» на реж. Блейк Едуардс. Въпреки нейното блестящо изпълнение, просто започват да я свързват само с определени типажи. През 1993 г. се завръща отново към ролите на жени-жертви с филма «Животът на момчето», в който партнира на самия Робърт Де Ниро и Леонардо ди Каприо. После пък играе с Джак Никълсън в «Man Trouble». Баркин споделя, че вече все по-малко я вълнува Холивуд и интригите там. Казва, че постепенно се научава да бъде доволна и на предложения за интересни второстепенни роли. Преди 4 години се вдигна доста шум около нейния втори брак с милиардера Рон Пърлман. Седем години преди това тя се бе развела с първия си съпруг – ирландския актьор Гейбриъл Бърн /Милър Кросинг, /, от когото има две деца. Въпреки постепенното й изчезване от първата редица, Елън Баркин все още може да изненада с вълнуващо изпълнение. Нейните физически прелести и актьорският й темперамент продължават да въздействат върху мъжката половина от публиката. Не случайно режисьорът Тони Скот казва следното по неин адрес «Тя ще бъде винаги като Сюзън Сарандън; двете са чудесни във всеки жанр и във всяка роля». Последната й засега голяма роля е в най-новия филм на Спайк Лий «She Hate Me» (2004). Нет Фокус

Филмография