Леонид Гайдай
Leonid Gaidai
Биография
30.01.1923 - 19.11.1993 Леонид Иович Гайдай се ражда на 30 януари 1923 година в град Свободний, Амурска област. Баща му, служител в железниците, и майка му, домакиня, са хора с добро чувство за хумор. След няколко премествания семейството се установява край Иркутск, където Леонид започва да учи в Иркутското железопътно училище №42. Като дете много обича киното, особено филмите на Чаплин. В неделните дни, когато показват Чаплин, Льоня отива още на първата прожекция. В края на филма момчето ляга на пода между седалките и изпълзява чак когато светлините угаснат, за да гледа отново любимите си филми без пари. Случва се да прави този номер и по няколко пъти на ден. Годините на войната На 18 юни 1941 Леонид Гайдай завършва училище, а на 23 юни, заедно с всичките си съученици, отива да се запише доброволец в армията. Но от армията ги уведомили, че ще трябва малко да почакат. Гайдай си намира работа ката сценичен работник в Иркутския театър, където по това време гастролира Московският театър на сатирата. Заради започналата война Театърът на сатирата остава евакуиран в Иркутск и Гайдай има възможност да гледа всички спектакли. Едновременно започва да се занимава и в театралното студио към Дома на културата на железопътните работници и там играе в няколко спектакъла по Чехов. През 1942 Гайдай е мобилизиран. Първоначално служи в Монголия, където работата му е да обяздва коне, предназначени за фронта. Високият и слаб Гайдай изглежда комично върху дребните монголски коне, но се справя добре с „каубойската” си работа. Но и той, и връстниците му искат да са на фронта. Те смятат за срамно да стоят в мирната Монголия. Освен това често забравят да ги хранят и новобранците редовно гладуват. Когато от военното командване дошли да събират попълнения, на всеки въпрос на офицера Гайдай отговаря с "аз". "Кой иска в артилерията?" - "Аз", "В кавалерията?" - "Аз", "Във флота?" - "Аз", "В разузнаването?" - "Аз", което предизвиква сериозно недоволство в началството. От този случай след доста години се родил един епизод от филма "Операция "Ы"". Гайдай е изпратен на Калининския фронт. "Когато чух за Калининския фронт, помислих, че задължително ще минем през Москва. Аз мислех, че в Москва живеят само красиви хора и много исках да ги видя. Наистина минахме през Москва, но през нощта и под земята с метрото. Не спряхме нито веднъж и така и не видях града." Гайдай служи в разузнавателен взвод, нееднократно ходи в немския тил на „лов за езици” и е награден с няколко медала. През 1943, на връщане след изпълнение на задача, Леонид Гайдай стъпва на противопехотна мина и е тежко ранен в краката. Прекарва около година по болници, правят му пет операции. Според някои лекари се налага ампутация, но той категорично отказва с думите: "Еднокраки актьори няма." Последиците от това раняване го преследват цял живот. От време на време раните се отварят и от тях излизат осколки, костта се възпалява и това продължава цял живот. Той бил инвалид, макар и никога да не говорел за това. Страничните хора не само не знаели, но и не им минавало през ум, защото Леонид Иович не можел да търпи да показва болести и слабости. ВГИК Гайдай от дете мечтаел за сцената. Искал да бъде актьор, макар че какъв актьор би излязъл от притеснителен и срамежлив младеж, който има сериозни трудности с произнасянето на буквите "р" и "л"? И все пак със завръщането си от фронта младежът постъпва в учебното студио към Иркутския областен драматичен театър, което завършва през 1947 г. Две години играе в спектаклите и е добър актьор с успех сред публиката. Леонид възприема своя успех достатъчно трезво и разбира, че външността му е специфична, а репертоарът - ограничен. Само актьорската работа не го удовлетворява. Той ходи на всички репетиции, дори когато няма работа там, и се интересува от работата на режисьорите. Разказва на приятели как би направил една или друга сцена и все по-често се замисля да стане режисьор. През 1949 г. Гайдай заминава за Москва. Постъпва в Режисьорския факултет на ВГИК (в класа на Г. Александров). На фона на останалите студенти Гайдай е един от най-забележимите. На изпитите удивлява с таланта си признати майстори именно като актьор - Пирьов и Барнет падат от столовете си от смях. Жена за цял живот В тези години Леонид Гайдай намира жената, с която ще изживее целия си живот – актрисата Нина Гребешкова. Сватбата е скромна - в комуналната квартира. Скоро им се ражда дъщеря, Оксана. Актьорски дебют в киното Още като студент, Гайдай поработил като режисьор-практик и се снимал като актьор в комедията на Барнет "Ляна". През 1958 се снима в още един филм - оптмистичната драма "Ветер". Това била и последната му актьорска работа в чужд филм. От средата на 50-те години Леонид Иович се обръща към режисурата и оттогава се появява на екрана рядко - само в епизодични роли в собствените си филми. Режисьорски дебют в киното През 1955 г. Гайдай вече е режисьор в "Мосфильм". Първия си филм "Долгий путь" (1956, заедно с В. И. Невзоров) Гайдай поставя по сибирските разкази на Короленко и по този начин отдава почит на своя далекоизточен произход. Независимо, че филмът не е комедия, Михаил Ром вижда в младия режисьор талант на комедиограф и го съветва да работи в това направление. В класа на Ром се ражда и първият от „веселите” филми на Гайдай, "Жених с того света" ("Годеник от оня свят"), с Вицин и Плят в главните роли. Впрочем режисьорът така и не успява да се порадва на успеха. Лентата е посрещната на нож - през 1958 сатирата към бюрократите едва ли би могла да зарадва чиновниците от Министерството на културата. Първата му самостоятелна комедия (която за него си остава най-любима) е оплюта, съкратена и показана съвсем ограничено. Следващият му филм излиза след две години и няма отношение към комедията. "Трижды воскресший" (1960) е решен в героичния жанр с явен идеологически патос и се смята за принудителен в творчеството на Гайдай, който никога не е имал отношение към политиката. Филмът се проваля с гръм и трясък и начинаещият режисьор изпада в отчаяние, без да знае какво да снима оттук-нататък. Повратът Гайдай заминава при родителите си в Иркутск, където се случва и решаващият обрат в съдбата му. В дома на родителите си намира стар брой на вестник "Правда", където е поместен фейлетон в стихове, наречен "Пес Барбос". Фейлетонът му допада необичайно. Той веднага разказва сюжета на жена си и родителите си. "Трима глупаци бягат от куче, което носи взрив, който те самите са хвърлили. Кое тук е толкова смешно?", недоумяват родителите, но мъдрата съпруга, добре познаваща характера на мъжа си, казала: "Потресаващо!" Както се оказва, тя била права. 9-минутният филм "Пес Барбос и необычайный кросс" има огромен успех и веднага е разпратен по всички посолства. В пренасянето във времето, в ориентацията към сатирично-комедийното изкуство от 20-те години - както съветско, така и американско (Чарли Чаплин, Бъстър Китън и Харолд Лойд) - Гайдай напипва истинска "златна жила". И даже прийомите на ексцентричната американска комедия придобиват при него чисто руско и напълно съветско звучене. Непретенциозната „късометражка” породила уникалния феномен на тримата суперпопулярни герои на съветското кино - Балбес, Трус и Бывалий, които след това се включват и в още един късометражен филм, "Самогонщики" (1962), както и в третата новела от комедията "Операция "Ы", в „Други приключения на Шурик" (1965) и в "Кавказка пленница" (1966). Двата последни филма и "Диамантената ръка" (1968), удостоена с Държавна награда през 1970, образуват своеобразнната комедийна трилогия на 60-те години. Тези филми се явяват и най-касовите в съветското кино по онова време Само за 15 месеца разпространение те са видени от 222,8 милиона зрители - практически цялото население на СССР. Като цяло аудиторията в съветските кина на филмите на Гайдай била (без да отчитаме повторното разпространение) около 600 милиона (например зрителите на филмите на Спилбърг в САЩ са около два пъти по-малко). По груби сметки излиза, че приходите от филмите му са в размер на 200 милиона рубли по цени до 1991. Може да се каже, че "диамантена ръка" е имал самият Гайдай. В Америка той би бил мултимилионер, а в онези години в СССР живеел скромно, да кажем като Семьон Горбунков от "Диамантената ръка". Неслучайно при допитване до зрителите на канала РТР, „Диаментената ръка ” била призната за най-добрата комедия в историята на съветското кино. "В кинокомедията трябва да има колкото се може по-малко думи, а тези, които ги има, трябва да са лаконични и биещи право в целта ", казвал Гайдай. И бил верен на пристрастията си. Във филмите му триковете се сипят като от рог на изобилието, монтажът е бърз, темпото не позволява на зрителя да си поеме дъх, а думите и изразите в тях отдавна вече живеят свой живот. Признат майстор на комедията През 1971 на екраните излиза комедията "12-те стола". Самият Леонид Иович казва, че това един от най-любимите му филми. Още през 1967 режисьорът решил да екранизира романа на Илф и Петров. Но ръководителите на „Госкино” му наредили да почака, докато Михаил Швейцер постави "Златният телец". В резултат на това снимките започват чак през 1970 г. Най-големи затруднения предизвикало търсенето на актьор за ролята на Остап Бендер. Гайдай изпробва 22 актьори, сред които В. Басов, В. Висоцки, А. Баталов, О. Борисов, Е. Евстигнеев, А. Миронов, докато не се спира на никому неизвестния Арчиле Гомиашвили. Сам Гайдай изиграва в този филм епизодичната роля на Коробейников. През 70-те години Гайдай снима още две комедии, влезли в Златния фонд на съветското кино: "Иван Василевич сменя професията си" (1973) и "Не може да бъде!" (1975). Песента "Вдруг, как в сказке, скрипнула дверь..." от комедията "Иван Васильевич…" става визитна картичка на на всички ресторанти в страната през 70-те и 80-те години. А лентата е една от най-касовите през годината. В началото на 80-те на екран излизат комедиите "За спичками" и "Спортлото-82". Тези филми са последните на Гайдай с голям успех сред зрителите – особено "Спортлото-82", в който забалежително играе Михаил Пуговкин. „Перестроечният” период Последвалите, вече „перестроечни” творби на Гайдай - "Опасно для жизни!" (1985), "Частный детектив, или Операция "Кооперация" (1989) и "На Дерибасовской хорошая погода, или на Брайтон-Бич опять идут дожди" (1992) - са доста по-слаби. В изменилата се ситуация предишният маншиер на Гайдай да съчетава трикови комедии със сатиричен заряд на действието и ярко описани персонажи, е заменен от беззъба социална критика и повърхностен хумор. Последните години През 90-те Гайдай работи трудно. Не е на легло, но е болен – има открита рана на крака и емфизем на белите дробове. При това не спира да пуши. Но се смята за щастлив човек – живее само с това, което го интересува. Например, обича да играе на карти или на "едноръките бандити". И проиграва огромни суми. През есента на 1993 състоянието му се влошава и той постъпва в болница. Почива на 19 ноември. На практика почти незабелязаната смърт на Гайдай на седемдесетгодишна възраст дошла като печална равносметка на последните години от кариерата му. Но само няколко месеца след смъртта му започнала тотална преоценка на творчеството на режисьора. Той е признат със закъснение като неоспорим класик и ненадминат майстор на съветската ексцентрична и сатирична комедия. Нет Фокус
